Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 57

Движението на Деймън беше толкова светкавично, че очите на Елена не успяха да го проследят. В един миг той сграбчи китката на Елена, дръпна я зад себе си, като в същото време застана право пред Аларик. Присви се като хищник, който се готви за скок — всеки мускул на тялото му бе изопнат, готов за атака.

— О, недей! — извика Бони и се върли към Аларик, който отскочи ужасено от Деймън. Едва не изгуби равновесие и не се стовари на пода. Другата му ръка се стрелна към колана му.

— Спри! Спри! — изкрещя Мередит.

Елена видя издутината под якето на учителя по история и се досети, че има пистолет.

Не можа да осъзнае какво точно стана в следващите секунди. Деймън пусна китката й и сграбчи тази на Аларик. Когато Аларик се озова на пода със замаяно изражение, той изпразни патроните от пълнителя.

— Казах ти, че това е глупаво и няма да ти трябва оръжие — заговори Мередит.

Елена се усети, че държи тъмнокосото момиче за ръцете. Сигурно се беше намесила, за да попречи на Мередит да се спусне към Деймън, но не си спомняше.

— Тези неща от дърво и стомана са доста гадни, могат да наранят някого — подметна с лек укор Деймън. Зареди един от патроните и насочи дулото на пистолета към Аларик.

— Престани! — намеси се Мередит буйно. Сетне се извърна към Елена. — Накарай го да спре, Елена. Иначе може да стане по-лошо. Аларик няма да навреди на никого, обещавам. През цялата седмица го убеждавах, че вие няма да го нараните.

— А сега мисля, че китката ми е счупена — сравнително спокойно заяви учителят. Кичур от пясъчнорусата му коса бе паднал върху челото и закриваше леко очите му.

— Сам си си виновен — тросна му се Мередит с горчивина в гласа.

Бони, която се бе свила предпазливо зад Аларик, вдигна рязко глава при фамилиарния тон на Мередит, сетне отстъпи няколко крачки и седна на пода.

— Нямам търпение да чуя обяснението ти за всичко това — промърмори тя.

— Моля те, довери ми се — каза Мередит на Елена.

Елена се взря в тъмните й очи. Вярваше на Мередит, беше го заявила. Думите раздвижиха друг спомен — как самата тя беше молила Стефан да прояви доверие. Тя кимна.

— Деймън? — рече, а той захвърли нехайно пистолета, после им се усмихна, давайки съвсем ясно да се разбере, че не се нуждае от подобни предвзети оръжия.

— А сега ако всички само слушат, ще разберете всичко — обяви Мередит.

— О, сигурна съм в това — подметна Бони.

Елена приближи към Аларик Залцман. Не се боеше от него, но по начина, по който мъжът я оглеждаше изпитателно от главата до петите, си личеше, че той се страхува от нея.

Тя се спря на метър от него, седна на пода и се взря в лицето му.

Той продължаваше да държи китката си.

— Здравей — промълви той и преглътна.

Елена отмести поглед към Мередит, сетне го насочи отново към Аларик. Да, беше уплашен. И с тази разрошена коса изглеждаше още по-млад. Може би беше по-голям от тях с четири, най-много пет години, не повече.