Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 56
Л. Дж. Смит
Елена отвори уста, за да отвърне нещо остро, но побърза да я затвори. От това, което бе чула, напоследък Каролайн съжалявала за постъпките си. Може би Стефан щеше да се почувства по-добре, ако поговори с нея.
— Но
— Не. А и част от Силите ми се възвърнаха. Няма да се случи нищо. Ще се срещна с нея и след това можем заедно да отидем на купона у Аларик.
— Внимавай — предупреди го Елена, преди той да закрачи през снега.
Таванът беше такъв, какъвто го помнеше — тъмен и прашен, пълен с мистериозни предмети, покрити с найлони. Деймън, който бе влязъл по общоприетия начин — през входната врата, бе отворил капаците, за да я пусне през прозореца. След това двамата се настаниха един до друг на стария матрак и се заслушаха в гласовете, които проникваха отдолу.
— Не се сещам за по-романтична обстановка — промърмори Деймън, докато с изискан жест махаше една паяжина, полепнала по ръкава му. — Сигурна ли си, че не предпочиташ да…
— Да — прекъсна го Елена. — А сега млъквай.
Беше като игра да слушаш откъслеци от разговорите и да се опитваш да ги сглобиш, да разбереш чии са гласовете.
— … и тогава казах — не ми пука от колко отдавна имаш този папагал, отърви се от него, иначе ще отида на Снежния бал с Майк Фелдман. А пък той ми каза…
— … носи се слух, че миналата нощ гробът на господин Танър бил разкопан…
— … чу ли, че всички кандидатки, освен Каролайн се отказали от участието си в конкурса за Снежна кралица? Не мислиш ли…
— … мъртва, но аз ти казвам, че я видях. И не, не съм сънувал. Беше облечена с някаква сребриста рокля, а косата й беше златна и разрошена…
Елена повдигна вежди към Деймън, сетне сведе многозначително поглед към черното си одеяние. Той се ухили.
— Романтични брътвежи. Лично аз те харесвам в черно.
— Е, нормално за теб, нали? — промърмори тя.
Странно колко удобно се чувстваше с Деймън напоследък. Седеше тихо, заслушана в приглушените гласове, изгубила представа за времето. После изведнъж различи познат глас, ядосан, който прозвуча по-близо от останалите.
— Добре, добре, отивам. Добре.
Елена и Деймън се спогледаха и се изправиха на крака, когато дръжката на вратата се завъртя. Бони надникна иззад вратата.
— Мередит ми каза да се кача. Не зная защо. Тя е окупирала Аларик и купонът е много скапан. Опаа!
Тя се тръшна върху матрака и след няколко минути Елена се приближи и седна до нея. Започваше да се чуди дали не бе по-добре Стефан да е тук. Когато вратата се отвори, вече нямаше колебания.
— Мередит, какво става?
— Нищо или поне нищо, за което да се тревожите. Къде е Стефан? — Страните на Мередит бяха необичайно поруменели, а очите й имаха странно изражение, сякаш се канеше да направи нещо важно.
— Той ще дойде по-късно… — започна Елена, но Деймън я прекъсна.
— Няма значение къде е той. Кой се качва по стълбите?
— Какво искаш да кажеш с това „кой се качва по стълбите“? — изправи се Бони.
— Всички да запазят
