Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 35
Л. Дж. Смит
— Звучи ми смахнато — промърмори Бони.
— Звучи
— Улучи — кимна й Елена. — Катрин била сладка, но не била много умна. Стефан и Деймън и без това вече не се понасяли. Те й казали, че тя трябва да избере само единия, че дори и през ум не им минава да си я поделят. А тя избягала разплакана. На следващия ден — ами намерили тялото й или това, което било останало от нея. Разбирате ли, вампирът се нуждае от талисман като този пръстен, за да може да излезе на дневна светлина и да не умре. А Катрин излязла под слънчевите лъчи и свалила пръстена си. Мислела, че ако я няма, Стефан и Деймън ще се сдобрят.
— О, Боже, колко роман…
— Не,
7
— Да се съюзят за какво? — попита Мередит.
— Ще ви обясня по-късно. Но първо искам да узная какво става в града, откакто аз… напуснах.
— Ами всички са истерясали — отвърна Мередит и повдигна вежди. — Твоята леля Джудит е много зле. Имала халюцинация, че те е видяла — само че не е било халюцинация, нали? Двамата с Робърт скъсаха.
— Зная — каза Елена мрачно. — Продължавай.
— Всички в училище са разстроени. Исках да говоря със Стефан, особено след като започнах да подозирам, че не си наистина мъртва, но той не беше на училище. Мат беше, но нещо с него не е наред. Прилича на зомби и не говори с никого. Исках да му обясня, че може да съществува вероятност да не си си отишла завинаги, мислех, че това ще го ободри. Но той не пожела да ме изслуша. Държа се по начин, съвсем нетипичен за него, дори по едно време си помислих, че ще ме удари. Не пожела да чуе и дума.