Читать «Яростта (Книга трета)» онлайн - страница 10
Л. Дж. Смит
— Обърни се.
Младежът се извърна. Едва потисна вика си.
Там стоеше Елена, но не онази Елена, която бе видял следобед. Сега краката й под подгъва на дългата рокля бяха боси. Фината материя от бял муселин, прилепнала към тялото й, бе обсипана с ледени кристали, които искряха на светлината. Кожата й, както винаги бяла и безупречна, излъчваше някакво странно сияние, а златисторусата й коса сякаш бе покрита със сребристо було. Но основната разлика бе в лицето. Тъмносините очи изпод полуспуснатите клепачи изглеждаха отнесени, но в същото време невероятно будни и живи. А устните й бяха извити в чувствена гримаса — сякаш предвкусваха предстоящо угощение. Беше по-красива от всякога, ала имаше нещо плашещо в това жестоко съвършенство.
Докато Мат се взираше като парализиран в нея, розовият език на Елена се стрелна напред и облиза устните й.
— Мат — промълви тя, леко натъртвайки на тласната в името. Сетне се усмихна.
Стефан чу как смаяният младеж пое рязко въздух, после от гърдите му се изтръгна вопъл, докато отстъпваше назад.
— Сега вече знаеш — додаде на глас, когато Мат залитна към него с широко разширени от шока очи.
Изражението на лицето му показваше, че отказва да приеме това, което току-що бе разбрал. Деймън пристъпи до Елена, присъединявайки се към останалите присъстващи в заредената с напрежение стая.
Мат бе заобиколен от всички страни от три нечовешки красиви и безкрайно заплашителни същества.
Стефан подуши страха му. Това беше безпомощният страх на заека пред лисицата, на мишката пред кукумявката. И Мат имаше пълното основание да се страхува. Те бяха ловци, а той — жадуваната плячка. Природата им ги тласкаше да го убият.
А точно в този момент инстинктите излизаха от контрол. Инстинктът на Мат го караше да побегне, а това отприщваше ответните рефлекси в главата на Стефан. Когато жертвата бяга, хищникът я преследва — беше съвсем просто. Тримата присъстващи хищници бяха възбудени до крайност и Стефан усещаше, че ако Мат побегне, няма да може да предотврати последствията.
Мат изпусна дъха си, а заедно с него и напрежението, сковало тялото му.
— Прав си, казах го — прошепна. Стегна се, преди да продължи: — От какво се нуждае тя?
Елена се наведе напред и притисна пръст до шията на съученика си, после го плъзна по очертанията на артерията.
— Не тази — бързо се намеси Стефан. — Ти не искаш да го убиеш, нали? Кажи й, Деймън — добави, когато брат му не си направи труда да го направи.