Читать «В царството на Мрачния» онлайн - страница 139

Границата между Салматер и Оласко беше на около миля югозападно от реката, така че имаше шанс ролдемските части да ги настигнат, преди да я пресекат. Поне Джоми се молеше за това. Ако започнеха да ги разпитват, двамата със Зейн нямаха шансове. Принцовете и братовчедите им може и да струваха доста, но едва ли някой щеше да плати откуп за фермерски синове от другия край на света.

Внезапно един от стражите се свлече. Джоми и останалите се огледаха объркано, но след момент чуха свистенето на стрелите.

— Наведете се — извика Джоми и момчетата опитаха да се прикрият зад борда. Трима войници бяха останали да ги пазят на лодката, но и те се озъртаха объркано, опитваха се да преценят откъде идват стрелите.

— Тръгвайте! — извика командирът и двама мъже се прехвърлиха през борда. Започнаха да бутат лодката навътре, но единият бе улучен в гърба. Другият опита да се покатери, но Джоми го изрита с все сила в лицето и той падна във водата.

Последният пазач извади меча си, но Зейн скочи и го удари с рамо в гърба. Мъжът политна и падна върху Джоми. Сборичкаха се, а лодката бавно започна да се спуска по течението.

Войникът опита да се откопчи от Джоми, но Зейн го беше затиснал и го удари с глава. Годфри го хапеше за ръката, а Джоми се мъчеше да си поеме дъх. Серван последва примера на Зейн, удари мъжа с глава и го повали в безсъзнание.

— Добре, че не носят шлемове — обади се Зейн.

— Вземи му ножа — нареди Серван.

Зейн се завъртя и напипа дръжката на ножа, който висеше на колана на припадналия.

— Махнете се от мен — помоли Джоми, който едва дишаше.

Зейн вдигна ножа зад себе си, а Годфри почна да реже въжетата на ръцете си.

— Ау! Дръж го по-стабилно.

— Лодката се клати! — оправда се Зейн. — Не съм виновен!

— Махнете се от мен! — изкрещя Джоми.

Най-накрая Годфри преряза въжетата, макар че се поряза по китката. Бързо освободи Зейн, Серван, Гранди и Джоми и после изхвърлиха войника зад борда.

Докато се освобождаваха, лодката бе отплувала на стотина метра надолу и навлизаше в главното течение.

— Къде са веслата? — попита Серван.

— На брега — отвърна Джоми.

— Ще трябва да плуваме — заяви Зейн, скочи във водата и заплува към източния бряг. Останалите го последваха. Излязоха на брега доста надолу по течението.

— Побързайте! — Серван им махна да се скрият сред дърветата. — Може да ни преследват.

Запромъкваха се нагоре по реката. Скоро чуха шума от битката, но се намираха от другата страна на хълма и не виждаха нищо.

— Аз ще погледна — каза Джоми.

Бързо се изкатери по склона и погледна. Ролдемските войници се бяха спуснали от изток и бяха в лагера на салматерците.

— Идвайте! — извика Джоми. — Спипахме ги!

Момчетата затичаха покрай брега. Докато успеят да стигнат до лагера, врагът вече се бе предал и не оказваше съпротива.

Генерал Деврийс се приближи към тях. На лицето му бе изписано облекчение. Тад беше до него.

— Ваше височество! В безопасност сте!