Читать «Дюн (Том трети)» онлайн - страница 7

Лусила чувстваше внимателното проучване от страна на възрастната жена, но отказа да ѝ даде възможност за влияние върху най-съкровеното усещане за решителност и силна воля, на което можеше да разчита в напрегнати моменти. Да ме гледа колкото и както си иска! Тя се извърна с усмивка на уста, вторачена над билото на покрива срещу тях.

Точно тогава се появи мъж, облечен в униформа и въоръжен с лазестрел(#) с голяма поразяваща мощ, който бегло кимна към двете свети майки и бързо отмести взор, съсредоточавайки го върху детето под тях.

— Кой е този? — попита Лусила.

— Патрин, най-довереният помощник на башара. Казва, че е само ординарец, но трябва да си глупак, за да му повярваш.

Лусила грижливо огледа мъжа отсреща. Аха, значи това е Патрин. Роден на Гамму, както бе пояснила Тараза. Подбран за задачата от самия башар. Беше светъл и слаб човек, доста стар за войник в днешно време, но след като и пенсионираният Тег бе призован отново, той бе настоял Патрин да сподели службата с него.

Шуонгю отбеляза начина, по който другата света майка гледаше ту Патрин, ту гола̀та. Да, щом като башарът бе върнат да пази кийпа, детето явно се намираше в голяма опасност.

Доста изненадана, Лусила започна:

— Защо… той е…

— По заповед на Майлс Тег — отговори Шуонгю, споменавайки този път името на башара. — Гола̀та не играе, а тренира. Мускулите му трябва да са готови за деня, когато ще бъде върнат към своя оригинал.

— Но нито едно от упражненията му не е елементарно — каза младата света майка, почувствала как собствените ѝ мускули откликват по симпатичен път на припомнената специална подготовка.

— Задържаме далеч от гола̀та само мистериите на Сестринството — поясни Шуонгю. — Почти всичко останало от хранилището на нашето познание може да бъде негово.

Последното бе казано с тон, говорещ красноречиво за пълното ѝ несъгласие.

— Никой не вярва, че нашият гола̀ би могъл да се превърне в нов квизац хадерах — възрази на свой ред Лусила.

Шуонгю само сви рамене.

Младата жена остана спокойна, макар и обзета от мисли. Дали бе възможно гола̀та да бъде превърнат в мъжки вариант на света майка? Би ли могъл последният Дънкан Айдахо да овладее отправяния навътре взор, там, където никоя бене-гесеритка не дръзваше да погледне?

Шуонгю заговори, като почти ръмжеше под носа си:

— Планирането и подготовката на този проект… Техният замисъл е опасен… Пък и могат да допуснат същата грешка…

— Те — отбеляза Лусила. — Техният гола̀.

— Немалко бих дала, за да знам със сигурност какво е становището на Икс(#) и на Говорещите с риби по въпроса — каза тя.

— Говорещите с риби! — тръсна глава Шуонгю, споходена от мисълта за останките от женската армия, която някога бе служила фанатично на Тирана. — Те вярват в истината и справедливостта.

Лусила сподави едно внезапно свиване в гърлото. Този път светата майка бе обявила почти открито своето противопоставяне. А беше тукашният върховен началник. Политическото правило гласеше ясно следното: „Тези, които се противопоставят на проекта, са длъжни да следят неговото развитие и да го контролират така, че да могат да го отменят и унищожат при първия сигнал за беда.“ Но долу, на поляната, се намираше истински гола̀ — Дънкан Айдахо. Клетъчните съпоставки и Прорицателите го бяха потвърдили.