Читать «Теория на хаоса» онлайн - страница 321

XVIII. Законът

Нашата последна тема е втората част на наставленията на месер Николо за стабилността — законът. Запазих го за края, защото не вярвам, че той допринася за благосъстоянието на държавите толкова, колкото онези, дошли преди мен, претендират. В повечето случаи те заключават, че законът брани хората и увеличава свободата. Но свободата е опасно оръжие в ръцете на някои хора. Тълпата не може да прави разлика между всепозволеността и свободата, като в повечето случаи поставя всепозволеността ; на първо място и като прави това, въвлича държавата в анархия. По тази причина законът трябва да работи в: ограничаване на свободата. Приемането на това като цел [на закона не ще се окаже трудно, веднъж след като образователните институции започнат да произвеждат млади ; мъже, споделящи визията на Надзирателя и които разглеждат стремежа към стабилност за по-вдъхновяващ, отколкото някакво кухо желание за слободия или подобни. В началните етапи обаче на новата държава целта на закона няма да съвпадне толкова лесно с характера на хората. Трудността тук възниква, защото хората — така, както са били обучавани — ще вярват, че стабилността произтича от закона. Това е фалшива вяра, която новата държава трябва бързо да коригира.

Законът е отражение на волята на хората. Нещо повече. В този свят не съществува върховно предписание, които да определя правата или погрешните стъпки на който и да било закон. Само наказанието като такова установява правосъдието на всички действия. По този начин законът и наказанието са своеволни и деспотични, защото са създадени да отговарят на политическия, икономическия и социалния опортюнизъм. Законите заслужават точно толкова доверие, колкото и хората, които ги създават, а стабилността никога не може да разчита на човешкия каприз.

Но да не отнемаме законите на хората. Законите са като много износено одеяло, в което хората се загръщат. Дайте им тяхната детска святост; говорете със силен глас за законите, въвеждайте нови закони от време на време, отменяйте старите и винаги карайте хората да вярват, че имат законите, на които трябва да са благодарни за благоденствието на държавата. Освен това най-добре е законите да се поддържат прости. Това се прави, това не се прави. Това е наказанието, това — наградата. Нека хората видят, че без законите те самите ще бъдат принудени да внасят ред в държавата, да задават ограничения на действията, да контролират заобикалящите ги. Те с радост ще оставят отговорността на закона, за да запазят живота си, колкото е възможно по-безгрижен. И като отдава на законите полагащия им се авторитет, тълпата предава цялата власт на Надзирателя и Префектите. Хората гледат да избягват колкото е възможно повече усложненията. Нека законът отговори на желанието им.

Това последното е урок, който се простира далеч отвъд закона. Във всички случаи държавата трябва да се стреми да опростява и като прави това, да превръща хората в по-хрисими. Както нещата започват да опростяват, същото става и с хората. Въображението, което винаги представлява опасност за всяка една държава, ще престане да провокира нови идеи. Нека хората затъпеят със страстите си (страсти, измислени и прокарани от Надзирателя и Префектите) и те ще изгубят всякакво желание да предизвикват властта. В образованието учете хората да бъдат обикновени, задръствайте мозъците им с елементарни съждения (ненавистта е най-доброто решение), така че скоро да престанат да имат каквито и да било собствени идеи. Веднъж след като водачите изкоренят изобретателността и дързостта от сърцата и душите на хората, те ще престанат да са заплаха за стабилността.