Читать «Теория на хаоса» онлайн
Джонатан Раб
Annotation
Сред академичните среди отдавна се мълви, че един монах от шестнадесети век — Айзенрайх, е надминал далеч Макиавели. Той измислил гениален план за световно господство, толкова опасен, че папата заповядва да го убият, за да се потули цялата работа. Но трудът на Айзенрайх — „За върховенството“, оцелява. Някои учени дори вярват, че Третият Райх е притежавал копие от документа. Когато обаче надупченото от куршуми тяло на младо момиче е открито в щата Монтана и последната дума преди смъртта й е „Айзенрайх“, изведнъж с ужасяваща яснота се разбира, че не само документът е истински, но и някой се опитва да използва този експлозивен къс история в края на двадесети век.
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Джонатан Раб
ПРОЛОГ
ЧАСТ ПЪРВА
1
2
3
ЧАСТ ВТОРА
4
5
6
ЧАСТ ТРЕТА
7
8
9
10
ЕПИЛОГ
За върховенството
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
Джонатан Раб
Теория на хаоса
На мама и татко
Трима екзекутори и един надзирател правят четирима крадци.
Бухалът на Минерва
разперва криле при здрач.
През лятото на 1531 година войниците на Медичи, които работят за папа Климент VII, изтезават до смърт един невзрачен швейцарски монах — Еузебиус Айзенрайх. Това, което Айзенрайх не иска да издаде, е мястото, където се намира един ръкопис.
Папата никога не успява да го открие.
ПРОЛОГ
Бледото сияние на луната се промъкваше между дърветата, които хвърляха сянка върху храстите, и обагряше ръцете и краката на трите стремително тичащи фигури в призрачно сияние. Те изплуваха и се гмуркаха отново в ивиците светлина бързо и почти беззвучно. Бръснещият леден дъх на нощния въздух шибаше откритите части по лицата им, но те нямаха време да мислят за подобни неща.
Нито едно от момичетата обаче не бе мислило какво ще правят по-нататък. Те знаеха само, че ще бъдат сами, извън комплекса, далеч от почти идиличния свят, в който бяха живели през последните осем години — мястото, където млади момчета и момичета се учеха да се изявяват, да се изправят пред предизвикателства, като през цялото това време бяха щастливи да се чувстват част от едно цяло. Изолирани и обградени от други еднакво „обещаващи“ деца, отглеждани с едно-единствено предназначение. На това старецът беше обучавал децата, това беше, в което те самите вярваха. Спомените за живота им преди Монтана — семейства, приятели, места — отдавна бяха избледнели. Всичко и всеки, от когото се нуждаеха, винаги са били тук, в това място. Не бе имало причина да ги търсят където и да било другаде.
