Читать «Дяволската алтернатива» онлайн

Ако не беше острото зрение на един италиански моряк на име Марио, корабокрушенецът щеше да умре преди залез слънце. Когато италианецът го забеляза, мъжът беше в безсъзнание. Изложените на безмилостните слънчеви лъчи части от полуголото му тяло бяха покрити с изгаряния от втора степен, а накиснатата в морската вода плът на гърба му бе разядена от солта и мъртвешки бяла като разлагащ се труп на гъска.

Марио Курчо беше готвач и стюард на „Гарибалди“, ръждясало старо корито, регистрирано в Бриндизи, което унило пърпореше на изток към Трабзон — пристанище в най-източния край на черноморския турски бряг. В Анадола корабът трябваше да бъде натоварен с бадеми. Готвачът не би могъл да отговори на въпроса, какво го накара този хубав ден в края на април 1982 година да изпразни кофата с обелки от картофи през палубния парапет, а не както обикновено — в шахтата за боклук. Навярно бе зажаднял за глътка чист черноморски въздух и му бе дотегнало еднообразието на тесния и пълен с гореща пара камбуз. Курчо се разходи покрай перилата откъм подветрената страна и изхвърли боклуците в равнодушното и безропотно море. После се обърна и пое обратно към задълженията си. Направи две крачки, спря, намръщи се и се върна озадачен при парапета.

Корабът плаваше на изток-североизток, затова, когато Марио засенчи с длан очи и погледна зад кърмата, обедното слънце блестеше почти право в лицето му. Той беше сигурен, че е забелязал нещо между синьо-зелените хълмове на вълните по посока на турския бряг, който се намираше на двайсетина мили южно от кораба. За да вижда по-добре, италианецът се изкачи по стълбичките на горната палуба, застана до капитанския мостик и пак се вторачи в морската шир. После за половин секунда го видя съвсем ясно между движещите се водни грамади. Обърна се към отворената врата зад гърба си и викна:

— Капитане!

Капитан Виторио Инграо не повярва веднага на Марио, понеже момчето беше малко простовато, но в края на краищата като истински моряк, който знае, че е длъжен да провери дали някой не е в беда, той направи широк обратен завой с кораба, за да огледа по-отблизо мястото. Освен това, в потвърждение на думите на готвача, на радара се забелязваше някаква сянка. Маневрата отне на „Гарибалди“ половин час и когато стигнаха до мястото, посочено от Курчо, капитанът също видя лодката.

Тя бе тясна, лека и не по-дълга от три метра. Подобни лодки държаха на пътническите кораби и ги използваха за увеселителни разходки. Почти в средата й, по-близо до носа, имаше една напречна пейка с гнездо за мачта. Но мачта или изобщо не бе слагана, или бе паднала в морето. „Гарибалди“ спря и докато се поклащаше на вълните, капитан Инграо опря лакти на перилата на мостика и започна да наблюдава как Марио и боцманът Паоло Лонги спуснаха спасителната моторница, за да придърпат лодката към борда на „Гарибалди“. Когато наближиха кораба, Инграо видя какво има в нея.