Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 7

От най-малко един час мълчанието не бе прекъсвано и бакърената лампа с рибено масло осветяваше кротко с четирите си фитила всички подробности на уютната стая.

Да си кажем правичката, това мълчание, изглежда, тежеше на стрина Катрина, която от известно време проявяваше по различни начини нуждата да си развърже езика. Най-сетне не можа да издържи повече.

— Стига вече работа за тази вечер — каза тя. — Време е да сложим масата за вечеря.

Без нито думица на протест Ерик взе голямата си книга и отиде да се настани по-близо до камината, а Ванда остави плетивото си, отправи се към бюфета и се зае със задължението да носи паници и лъжици.

— И ти казваше, Ото — подхвана предачката, — че нашият Ерик добре отговорил днес на доктора?

— Добре отговорил ли? — се провикна Ото въодушевено. — Той говори като по книга, това е истината! Не зная откъде е намерил всичко това, което изреди… Колкото повече докторът питаше, толкова повече той намираше какво да каже!… И думите се лееха, лееха!… Колко доволен беше Малариус!

— И аз също бях доволна — каза важно Ванда.

— О! Ние, разбира се, всички бяхме доволни! Ако бяхте видели, мамо, как го бяхме зяпнали!… Само от едно се страхувахме, да не би да дойде нашият ред да бъдем изпитани!… Ала той не се страхуваше, отговаряше на доктора, както би отговарял и на нашия учител!

— Ами! Малариус е равен на доктора, мисля, и той е действително толкова учен, колкото и другите! — каза Ерик, който, изглежда, бе смутен от така явните възхвали.

Старият рибар се съгласи с усмивка.

— Ти си прав, сине — каза той, без неговите мазолести ръце да спират работата си, — стига да пожелае, може да надмине всички тези доктори от града!… И поне той не използува науката, за да разорява бедните хора!

— Разорил ли е някого доктор Швериенкруна? — запита с любопитство Ерик.

— Хм!… Хм!… Ако не го е сторил, то има доста голям дял за това. Вярвате ли, че съм гледал с удоволствие да се издига тази фабрика, която дими там горе на края на фиорда?… Майка ви може да ви каже, че някога ние сами прибирахме нашето масло и доста добре го продавахме в Берген за сто и петдесет и дори до двеста крони годишно… Сега край! Никой не иска вече кафяво масло или толкова малко заплащат, че не си струва труда да биеш пътя. Трябва да се задоволим да продаваме черния дроб на фабриката и един бог знае, че докторовият управник не си прави труда да го изкупува на ниска цена!… Аз едва смогвам да изтръгна 45 крони с три пъти повече усилия, отколкото някога. Е, да!…-Като казвам, че не е справедливо това и докторът ще стори по-добре да се грижи за своите болни в Стокхолм, отколкото да идва тук да захваща нашия занаят и да ни отнема нашата прехрана.