Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 68

Тази вечер в гостната на доктора се събра в тесен дружески кръг цялото семейство на осиновителите на Ерик. Бредейорд и докторът изиграха с Хохстед една последна партия вист. Оказа се, че Малариус е голям майстор на тази благородна игра и всички се зарадваха, че ще прекарат добре свободното си време на борда на „Аляска“. За жалост достойният учител веднага заяви, че понасял зле пътуването по море и ще се наложи да остане почти през всичкото време легнал върху леглото си още с качването на кораба. Единствено обичта му към Ерик, към която се прибавяше и отдавна лелеяната в продължение на целия му трудолюбив живот мечта да добави към ботаническите каталози някои неизвестни досега видове растения, го бяха подтикнали да тръгне на това пътешествие.

Решиха да послушат музика. Кайса изсвири надменно някакъв модерен валс. Ванда изпя с изненадващо плътен и верен глас една старинна скандинавска мелодия. После поднесоха чая и всички вдигнаха чашите си с пунш за успеха на експедицията. Ерик забеляза, че Кайса не пожела дори да докосне своята чаша.

— Няма ли да ни пожелаете щастливо пътуване? — попита я той полугласно.

— какво да пожелавам нещо, в което не вярвам? — отговори тя.

На другия ден още от рано сутринта всички бяха вече на борда на кораба, с изключение на Тюдор Браун. Откакто бе изпратил препоръчаното си писмо, той въобще не се беше обаждал.

Заминаването беше определено за десет часа. Точно на часа капитан Марсилас заповяда да вдигнат котвата и да ударят камбаната за заминаване, за да предупредят посетителите да слязат на сушата.

— Довиждане, Ерик! — възкликна Ванда и се хвърли на врата на младежа.

— Довиждане, момчето ми! — каза мама Катрина и притисна младия лейтенант към сърцето си.

— А вие, Кайса, нищо ли няма да ми кажете? — попита той, пристъпвайки към нея, сякаш се готвеше да я целуне.

— Ще ви пожелая да не ви измръзне носът и да откриете, че сте предрешен принц! — отвърна тя, като се разсмя подигравателно.

— Ако това се случи, ще ме дарите ли поне малко със своите приятелски чувства? — добави той и се опита да се усмихне, за да прикрие колко силно го бе огорчил сарказмът й.

— Нима се съмнявате? — отвърна Кайса и се запъти към чичо си, за да покаже, че сбогуването им е приключило.

Това беше всичко. Камбанката започна да бие по-настойчиво. Тълпата посетители се отправи към стълбичката, за да се спусне в чакащите долу във водата лодки. Сред бъркотиЯта почти никой не забеляза един закъснял пътник, който се изкачи на палубата с куфар в ръка. .