Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 57

Той го прегледа набързо. Беше извадка от бордовия дневник на „Албатрос“ със собственик Тюдор Браун, потвърждаваща смъртта на моряка Патрик О’Доноган по пътя към остров Мадейра, всичко надлежно засвидетелствувано под клетва от двама служебни свидетели съобразно с оригинала и заверено в Лондон в „Съмърсет Хаус“ от комисарите на Нейно величество.

Този акт явно имаше отличията на автентичен. Но начинът, по който попадаше в ръцете му, беше толкова странен, че докторът не се сдържа да изкаже гласно учудването, което изпитваше. Разбира се, стори го със свойствената си любезност.

— Позволете ми един въпрос, един-единствен въпрос, господине — каза той на своя посетител.

— Кажете, докторе.

— Как така имате в джоба си подобен акт, напълно готов, надлежно заверен и легализиран? И защо ми го носите?

— Доколкото разбирам, това са два въпроса — отвърна Тюдор Браун. — Отговарям точка по точка. Този акт е у мене, защото след като прочетох вашите съобщения преди два месеца и понеже можех да ви дам сведението, което искате, пожелах да ви го представя пълно и изчерпателно, доколкото е в моите възможности. Донасям ви го аз, защото, пътувайки на борда на яхтата ми в тези околности, счетох, че е съвсем естествено да ви представя лично този малък документ, за да задоволя едновременно моето и вашето любопитство!

Нямаше какво да се възрази на това обяснение. Затова докторът стигна до единственото заключение, което можеше да изтръгне.

— Вие сте значи тук с „Албатрос“? — запита той енергично.

— Разбира се.

— Имате ли на борда още някои моряци, които са познавали Патрик О’Доноган?

— Безспорно мнозина.

— Бихте ли ми позволили да ги видя?

— Колкото ви се ще! Искате ли да дойдете сега веднага на борда?

— Ако вие не възразявате?

— Съвсем не — каза чужденецът, ставайки. Швериенкруна натисна един звънец, нареди да му донесат шубата, бастона и шапката и тръгна с Тюдор Браун. След пет минути стигнаха на кея, където беше пуснал котва „Албатрос“. Бяха посрещнати от стар морски вълк с червендалесто лице и сиви бакенбарди, чиято физиономия вдъхваше искреност и почтеност.

— Господин Уорд, ето един джентълмен, който иска да се осведоми за участта на Патрик О’Доноган — каза Тюдор Браун, като го доближи.

— Патрик О’Доноган! — отвърна старият моряк. — Бог да успокои душата му!… Доста ни затрудни, докато го извадим от водата, когато се удави по маршрута към остров Мадейра! И защо ли, питам аз, понеже трябваше да го върнем на рибите!

— Отдавна ли го познавахте? — запита докторът.

— Тази акула ли? Бога ми, не! Може би от една-две години! Струва ми се, че го знаехме от Занзибар! Нали, Томи Дъф?

— Кой ме вика? — запита млад моряк, зает с лъскането на медна топка от рампата на стълбата.

— Тук! — отвърна другият. — Нали от Занзибар приехме Патрик О’Доноган?

— Патрик О’Доноган? — рече морякът, сякаш отначало не можеше да си спомни точно. — А! Да, спомних си! Морякът, който се подхлъзна и загина, падайки във водата по маршрута Мадейра. Да, господин Уорд, точно оттам, от Занзибар беше дошъл.