Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 4
Жул Верн
— Отлична идея!… Прието!… Ето че станах инспектор! После се обърна към целия клас:
— Я да видим кой е най-добрият ученик? — запита докторът, като се настани в креслото на учителя.
— Ерик Херсебум! — отвърнаха без колебание петдесет звънки гласа.
— А, значи Ерик Херсебум?… Е, добре, Ерик Херсебум, бихте ли излязъл тук?
Момче на около дванадесет години стана от първия чин и се приближи до катедрата. То беше сериозно, представително дете, чиято смислена физиономия и големи дълбоки очи, които биха се отличавали навсякъде, особено изпъкваха сред русите глави наоколо му. Докато всички негови другари от двата пола бяха с коси като лен, с розови лица, със зелени или сини очи, неговата коса беше тъмнокестенява като очите, а лицето му бе мургаво. Нямаше изпъкналите ябълки, късият нос и тежката походка на децата от Скандинавия. С една дума, във физическата характеристика то се отличаваше от така оригиналната и толкова подчертана раса, към която принадлежаха неговите съученици.
Също като тях момчето бе облечено с дрехи от домашно сукно по обичая на селяните от провинцията Берген, ала изтънчената малка глава върху тънка и красива шия, вроденото изящество в движенията и държането му — всичко у него явно свидетелствуваше за чужд произход. Няма такъв физиолог, който веднага да не бъде поразен от тези особености, както стана и с доктор Швериен Бруна.
Обаче първоначално той нямаше никакъв повод да се занимава с това. Така че просто се зае да го поизпита.
— С какво да започнем? С граматиката ли? — запита той момчето.
— На разположение съм на господин доктора — отговори скромно Ерик.
Докторът му зададе два съвсем обикновени въпроса и остана изненадан, че той му отговори точно не само за шведски език, но и за френски, и за английски. Това беше привичка, която бяха поели с Малариус. Той твърдеше, че е почти еднакво лесно да изучаваш едновременно три езика, отколкото само един.
— Ти им преподаваш значи френски и английски? — попита докторът, обръщайки се към своя приятел.
— Защо не, заедно с основите на гръцкия и латинския… Не виждам какво лошо има в това?
— Нито пък аз! — възкликна докторът със смях.
И той разтвори напосоки един том от Цицерон, от който Ерик Херсебум преведе много добре няколко изречения.
На това място ставаше въпрос за изпитата от Сократ цикута. Малариус помоли доктора да попита от какъв вид е това растение. Ерик без колебание заяви, че то е от вида омбелифери, род смирни, и посочи всичките им отлики.
От ботаника минаха към геометрия. Ерик с много точни изрази представи доказателството на теоремата за сбора от ъглите на един триъгълник.
Докторът попадаше от изненада на изненада.
— Да поговорим малко по география — подхвана той. — Кое е морето, което граничи на север със Скандинавия, Русия и Сибир?
— Това е Северният ледовит океан.
— И кои са моретата, с които този океан е свързан?