Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 134

— И както злодействата на Ноа Джоунс превърнаха нашия Ерик в един от най-богатите мъже в двете Америки! — възкликна Бредейорд.

Всички присъстващи го погледнаха с изненада.

— Точно така — продължи известният адвокат. — Нима Ерик не е наследник на баща си по отношение на собствеността на нефтеното находище „Вандалия“?… Не е ли бил той незаконно лишаван от своите доходи в продължение на двайсет и две години? И няма ли да бъде достатъчно да се установи неговата самоличност благодарение на нашите свидетелски показания — на мастер Херсебум и на госпожа Катрина, на господин Малариус и на всички нас? Ако Ноа Джоунс е оставил деца, тези деца ще носят съдебна отговорност за този огромен просрочен дълг, който навярно ще погълне цялата тяхна част от съдружническия капитал. А ако онзи престъпник не е имал деца, според условията от договора, който ни прочете господин Дюриен, Ерик е единствен наследник на цялата собственост. Така че при всички случаи той притежава понастоящем в Пенсилвания някъде около сто и петдесет или двеста хиляди долара годишен доход!

— Е, е!… — каза засмяно доктор Швериенкруна, — ето че малкият рибар от Норое се превърна в чудесна партия!… Носител на Голямата награда на Географското дружество, изпълнител на първото околосветско плаване в арктични води, обременен с един скромен доход от двеста хиляди долара, няма много подобни женихи в Стокхолм!… Ти какво ще кажеш, Кайса?

При тази задявка девойката се изчерви силно, докато чичо й явно не предполагаше колко жестокост се крие в думите му. Кайса явно сама си мислеше от известно време насам, че беше постъпила доста неразумно, отхвърляйки такъв изтъкнат поклонник, и че занапред ще трябва да му обърне по-сериозно внимание.

Колкото и да е странно обаче, Ерик не изпитваше повече никакво влечение към нея, издигнал се над нейните несправедливи язвителни забележки. Било защото дългото му отсъствие и размислите по време на осамотените му нощи му бяха отворили очите за студеното сърце на Кайса, било поради задоволството, че не е повече в нейните очи нещастното „намерено дете“ — всичко това бе достатъчно за него и той й оказваше само задължителната любезност като на девойка и племенница на доктор Швериенкруна.

Всичките му предпочитания бяха насочени към Ванда, която действително ставаше все по-очарователна, освобождавайки се под покрива на любезната и изискана майка на Ерик от своята лека скованост на израсла на село девойка. Нейната изключителна доброта, вроденото й изящество, прекрасната й душевна чистота привличаха симпатиите на всички хора, сближили се с нея. Бяха минали само осем дни, откакто девойката се намираше във Вал Фере, когато госпожа Дюриен заяви пред всички, че не би могла да си представи да се раздели с нея.

Ерик се нагърби да уреди този въпрос, като убеди мастер Херсебум и мама Катрина да оставят Ванда във Франция при изричното обещание всяка година да ходят двамата с нея в Норое. Впрочем Ерик имаше силно желание цялото семейство на осиновителите му да се пресели във Франция, като предложи дори да уреди пренасянето тук, на брега на Бретонския залив, на цялата дървена къща, в която беше прекарал детството си. Идеята му обаче се оказа неприемлива. Мастер Херсебум и мама Катрина бяха вече, доста възрастни, за да се съгласят изцяло да променят начина си на живот. Те не биха могли да бъдат напълно щастливи в една страна, на която не познаваха нито езика, нито нравите. Така Ерик трябваше да се съгласи те да си заминат, макар че никак не му беше приятно, затова пък се погрижи веднага да осигури на своите осиновители спокойна старост, каквато целият им честен трудов живот не бе могъл да им обезпечи.