Читать «Конникът без глава» онлайн - страница 8

— Насам идва, нали? — пита плантаторът, страхувайки се да се довери на отслабващото си зрение.

— Да, татко. Идва право към нас — отговори Хенри, който свали шапката си, размаха я нависоко и същевременно извика, за да привлече вниманието на конника.

Не беше необходимо. Странникът бе вече забелязал спрелите коли и в галоп се приближаваше към тях.

Той спря чак след като отмина кервана и стигна до мястото, гдето стояха плантаторът и придружаващите го.

— Мексиканец! — прошепна Хенри, съдейки по облеклото на конника.

— Толкова по-добре — отговори Пойндекстър също шепнешком, — още по-голяма вероятност има да знае пътя.

— Няма нищо мексиканско в него — промърмори Къхуун — освен дрехите. Ей сега ще видим: Buenos dias, cavallero: Esta mexicano? (Добър ден, господине! Мексиканец ли сте?)

— О, не — запротестира странникът с усмивка, — ни най-малко. Мога да ви говоря на испански, ако предпочитате, но смятам, че ще ме разберете по-добре на английски: предполагам, че той е вашият роден език.

Къхуун, който се страхуваше, че неговият испански не е добър и произношението му неправилно, се въздържа да отговори.

— Американци сме, господине! — отговори Пойндекстър с пробудена национална гордост. След това, сякаш уплашен да не обиди човека, от когото възнамеряваше да потърси помощ, той добави: — Да, ние всички сме американци, от Южните щати.

— Личи от тези, които ви придружават — по неговото лице се изписа едва доловимо презрение, когато очите му се спряха на групата черни роби. — Личи също — добави той, — че не сте запознати с пътуването през прерията. Пътя ли изгубихте?

— Да, сър, и има много малка вероятност да се оправим, освен ако вие бъдете така любезен да ни помогнете.

— И дума не може да става за любезност. Когато прекосявах прерията, съвсем случайно попаднах на следите ви. Разбрах, че сте се заблудили, и дойдох да ви упътя.

— Много мило от ваша страна. Ще ви бъдем извънредно благодарни. Казвам се Пойндекстър — Удли Пойндекстър от Луизиана. Купих имение на река Леона, близо до форт Индж. Надявахме се да пристигнем преди падането на нощта. Дали ще е възможно?

— Няма какво да ви попречи, ако следвате указанията, които ще ви дам.

Като каза това, странникът се отдалечи на известно разстояние и започна да оглежда местността, като че ли да реши в каква посока трябва да тръгнат пътниците.

Застанали на върха на хълма, конят и ездачът представляваха картина, която заслужава да бъде описана.

Конят, достоен да бъде язден от някой арабски шах, е червеникавокафяв, с широки гърди и стройни като тръстика крака. Закръглените му хълбоци завършват с разкошна опашка, която се извива назад като дъга. Ездачът — млад човек на около двадесет и пет години — има благородна осанка. Той е облечен в живописен костюм на мексикански ранчеро¹³ — късо кадифено палто — calzoneros¹⁴, навървени по шевовете белоснежни ленени calzoncillos¹⁵ и с ботуши от биволска кожа с тежки шпори на токовете. Около кръста му — ален копринен шал, на главата — черна лъскава шапка, опасана със златен кордон. Представете си така облечен конник, седнал на извито дървено мавританско седло, мексиканска направа, с кожено покривало, на което са отпечатани старинни фигури, представете си един такъв кавалер, и пред вашите очи ще се появи двойникът на човека, в когото плантаторът и неговите хора се взираха.