Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 9

— Спомням си посещенията при леля ми, когато бях тийнейджър — каза майка ми. — Тя ме заведе да гледам филма „Коса“.

— Виждаш ли — имам нужда от такива запомнящи се тийнейджърски преживявания, които да дооформят живота ми.

— Либи има същия проблем с приобщаването като Рейвън — призна тя. — Може да се окаже полезно за нея.

— Е, добре — каза с нежелание баща ми. — Ще й се обадя довечера. Но ако все още практикува вуду няма да ходиш.

След вечеря се срещнахме с Беки при люлките в парка Евънс.

— Трябва да говоря с теб спешно — започнах аз.

— Аз също! Животът е направо невероятен. Можеш ли да повярваш, че и двете имаме гаджета?

Дори и Александър да не беше вампир, идеята и двете да имаме гаджета все още си бе доста нереална. И двете бяхме социални аутсайдери от толкова много години, че ни беше непривично да бъдем приемани от други хора освен от самите нас.

— Имам нужда да дойдеш с мен на едно кратко пътешествие — казах й аз.

— Пътешествие?

— Ще посетя леля си Либи и имам нужда да дойдеш с мен! — възкликнах развълнувано.

— Тази събота и неделя ли? Трябва да попитам.

— Не, заминавам утре следобед.

— Мат ме помоли да гледам играта му по футбол след училище.

— Но вие едва започнахте да се виждате! — започнах да протестирам аз.

— Мислех, че ще се радваш за мен. Освен това щях да те помоля да дойдеш и ти.

Мисълта да гледам футболен мач ме караше да искам да вия, но щастието на Беки ме накара да осъзная, че съм голяма егоистка.

— Радвам се за теб, но…

— Не можеш ли да отидеш друг път? — помоли ми се тя. — Имаме цялата пролетна ваканция, за да бъдем с Мат и Александър.

Нямаше смисъл да споря. Така както Беки щеше да отиде да гледа играта на Мат утре, така и аз щях да отида да търся Александър. Никакви молби нямаше да променят намеренията ни. Сега когато Мат беше изоставил най-добрия си приятел — Тревър, моята Немезида и трънчето в петата ми още от детската градина — той щеше да прекарва с Беки всяка секунда. Ревнувах, че Беки имаше гадже, което не бе изчезнало в нощта.

— Защо това пътуване е толкова важно? — попита ме тя.

— Строго секретно е.

— Какво е строго секретно? — появявайки се зад нас попита Мат.

— Какво правиш тук? — зачудих се сепнато аз. — Това е частна среща.

— Беки и аз отиваме до Ace’s Arcade. Тя ми каза да се срещнем тук.

Бе достатъчно тежко, че загубих Александър заради подземния свят, но когато се нуждаех най-много от най-добрата си приятелка, я губех заради триизмерен пинбол.

— Трябва да вървя — казах, обръщайки се.

— И каква е строго секретната ти новина? — попита Мат. — Ще бъде страхотно поне веднъж да чуя нещо различно от лъжливите истории на Тревър.

Загледах се в щастливата двойка — най-новото попадение на Купидон.

— Тревър беше прав. Стърлинг наистина са вампири — импулсивно казах аз.

Изгледаха ме сякаш се бях побъркала. След това избухнаха в неистов смях. Аз също се засмях и после се отдалечих.

Куфарът ми беше пълен само с черни дрехи, макар да бях несигурна за какво точно се приготвям. За по-сигурно сложих скилидка чесън в купа с капак, огледалото на Руби и спрей за самозащита.