Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 16
Елън Шрайбер
Проправих си път до бара, където барман с дълга коса, носещ червило и черен грим, наливаше червен ликьор в чаши за мартини.
— Какво ще желаеш? — попита. — Кървава бира или Екзекуция?
— Искам Екзекуция, но я направи девствена — отвърнах самоуверено. — Шофирам. Или по-точно летя.
Зловещия барман се усмихна. Взе две бутилки от горния рафт и ги изля в метална чаша.
— Девет долара.
— Може ли да задържа чашата? — попитах. Звучах като развълнувано дете в увеселителен парк, вместо като тийнейджър, опитвайки се да е готин в бар.
Подадох му десет долара.
— Задръж рестото — казах гордо, както бях наблюдавала баща ми да го прави хиляди пъти. Дори не бях сигурна, дали оставям достатъчно бакшиш.
Отпих от червената течност, която имаше вкус на доматен сок.
— Случайно да си забелязал плешив мъж, носещ сиво наметало тук миналата вечер? — попитах, надвиквайки се с музиката. — Той се обади от клуба.
— Той е тук всяка вечер.
Усмихнах се нетърпеливо.
— Наистина?
— И поне още петдесетина като него — извика той.
Обърнах се. Беше прав. Имаше толкова плешиви, колкото и продупчени.
— Той има странно изглеждащи очи и Румънски акцент — добавих.
— А, този ли? — попита, сочейки към кльощав, плешив мъж с черно наметало, говорещ с момиче в рокля стил Семейство Адъмс в ъгъла.
— Мерси!
Бързо си проправих път през тълпата.
— Джеймсън! — извиках, потупвайки го по рамото. — Аз съм!
Той се обърна. Но вместо да е възрастен гражданин, той просто приличаше на такъв. Избягах преди да е поискал да се обвържем за цяла вечност.
Отидох при магазина за готически неща, без да имам време да се спра и да си купя оловен, кристален или сребърен амулет или да ми гледат на карти таро.