Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 16

Проправих си път до бара, където барман с дълга коса, носещ червило и черен грим, наливаше червен ликьор в чаши за мартини.

— Какво ще желаеш? — попита. — Кървава бира или Екзекуция?

— Искам Екзекуция, но я направи девствена — отвърнах самоуверено. — Шофирам. Или по-точно летя.

Зловещия барман се усмихна. Взе две бутилки от горния рафт и ги изля в метална чаша.

— Девет долара.

— Може ли да задържа чашата? — попитах. Звучах като развълнувано дете в увеселителен парк, вместо като тийнейджър, опитвайки се да е готин в бар.

Подадох му десет долара.

— Задръж рестото — казах гордо, както бях наблюдавала баща ми да го прави хиляди пъти. Дори не бях сигурна, дали оставям достатъчно бакшиш.

Отпих от червената течност, която имаше вкус на доматен сок.

— Случайно да си забелязал плешив мъж, носещ сиво наметало тук миналата вечер? — попитах, надвиквайки се с музиката. — Той се обади от клуба.

— Той е тук всяка вечер.

Усмихнах се нетърпеливо.

— Наистина?

— И поне още петдесетина като него — извика той.

Обърнах се. Беше прав. Имаше толкова плешиви, колкото и продупчени.

— Той има странно изглеждащи очи и Румънски акцент — добавих.

— А, този ли? — попита, сочейки към кльощав, плешив мъж с черно наметало, говорещ с момиче в рокля стил Семейство Адъмс в ъгъла.

— Мерси!

Бързо си проправих път през тълпата.

— Джеймсън! — извиках, потупвайки го по рамото. — Аз съм!

Той се обърна. Но вместо да е възрастен гражданин, той просто приличаше на такъв. Избягах преди да е поискал да се обвържем за цяла вечност.

Отидох при магазина за готически неща, без да имам време да се спра и да си купя оловен, кристален или сребърен амулет или да ми гледат на карти таро.