Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 14
Елън Шрайбер
Придържах готическите си нещица. Всичко ми напомняше на Александър.
— Ще ги върна — казах. Но когато си помислих, колко секси ще изглеждам с ботуши и черни мрежести чорапи, се върнах и ги намерих отново.
— Ще вземем и тези — добави леля ми, гледайки през мен, и подаде на продавачката моите съкровища.
Леля Либи живееше на малка градска уличка с бедни апартаменти, наподобяващи къщурки от четиридесетте — остър контраст на моето сегашно жилище и квартал в Дулсвил. Едностайният й апартамент бе малък, но удобен, с бохемски интериор — килими на цветя, възглавници, плетени столове и лилави подпори изпълваха дневната. Италиански маски украсяваха стените, а китайски лампи висяха от тавана.
— Можеш да се настаниш тук — каза леля Либи, сочейки удобен диван в дневната.
— Мерси! — казах, въодушевена от новите си придобивки. — Оценявам това, че ми позволи да те посетя.
— Толкова се радвам, че дойде! — отговори ми тя.
Поставих куфара си до дивана и се погледнах към розов часовник на Пинк Флойд, висящ над античната изкуствена камина, която беше пълна с незапалени свещи. Разполагах с няколко часа до залез.
Либи ми наля сок от моркови, докато разопаковах.
— Сигурно си гладна — извика от малката си декоративна кухня. — Искаш ли ролца с авокадо?
— Да — казах, сядайки на старинната й бежово-жълта маса с поставки за салфетки и подвижни крака. — Обзалагам се, че имаш страшна среща днес — намекнах, докато тя оставяше сандвича ми на масата. — Но няма проблем. Мога да се оправям сама за себе си.
— Баща ти не ти ли каза? Предполагам е искал да го запази в изненада.
— Какво да ми каже? — попитах, наблюдавайки Либи, подаваща ми ВИП пропуск за Клуб Ковчег.
— Имам представление днес.
Представление? Не пропътувах целия път до Хипстървил, за да прекарам три часа в гараж.
— В центъра е — каза гордо. — Ще изнасяме частно представление за по-възрастните граждани, затова се извинявам, че ти ще си единствената, която не е посивяла. Но знам, че ще ти хареса. — Тя хвана плик, закачен на хладилника й с магнит във формата на дъга.
Отвори го, извади билет и ми го даде.
Градската Трупа игра в бившо основно училище. Съблекалнята на актрисата бе стая, в която още миришеше на гъби, а големите прозорци бяха покрити с тежки пердета. Огледала заменяха черните дъски, а червени, кадифени кутии с гримове, цветя и поздравителни картички стояха на мястото на учителското бюро.
Докато леля Либи се гримираше и се нахлузваше в бялата си Викторианска рокля, аз въртях забравен глобус в ъгъла, оставяйки лакирания ми в черно нокът да се спре на Румъния.
Разбира се, при всички останали случаи щях да изгарям от желание да видя представление на „Дракула“. Щях да ходя всяка вечер, особено за да видя леля си като стара, но сигурна съм, убедителна Луси. Щях да си запазвам места на първия ред. Но защо бих искала да гледам „Дракула“, след като можех да видя истинското нещо, пиейки Блъди Мери надолу по улицата в Клуб Ковчег?
Управителят на сцената извика от коридора.
— Пет минути.
