Читать «От светлина родени» онлайн - страница 8

— Не се тревожи. Ще успеем. Ще ги изгоним.

Почувства как Аниор се отпусна за миг в прегръдката му, но веднага се стегна пак и се отскубна от него. Беше се обвил в червения облак на тъгата и отправи взор към далечните звезди. Нериф знаеше какво означава това и се натъжи. Щеше ли да дойде някога времето, когато той можеше да замести Сатара за Аниор?

Червеният облак се разсея, Аниор се пребори със слабостта, появила се внезапно в него.

— Благодаря, Нериф. Ще пратя малко бури и земетресения. Може би така планетата вече няма да им харесва толкова. Но, честно казано, не се надявам много. Разчитам на теб.

— Ще направя каквото мога.

Нериф се отправи обратно към Аритан, а Аниор се премести в зоната за почивка. Заключи си лично пространство и подхвърли малкия кристал с матрицата за гората. Огледа се за миг в познатата обстановка и помисли усмихнат, че беше превърнал Аритан в своеобразно продължение на тази гора. Отиде до малката поляна и се загледа в двете си любими дървета. Облегнал се на дъба, той се заслуша за кой ли път в нежните думи на Сатара: „Обичам те и бих искал да бъда винаги с теб.“ Тези няколко думи бяха единственото нещо, което му бе останало от Сатара. И спомените за неговата прегръдка. Копнежът към това щастие се надигна неудържимо у него и той отново потъна в червена мъгла. Отдаде се на тъгата си, докато не заспа от изтощение.

* * *

Капитанът беснееше. Четиримата пратеници стояха с наведени глави пред него и чакаха бурята да отмине. Сами не разбираха как се бяха отпуснали така в компанията на тези аритани. Не само че нищо не бяха разбрали за тях, но и за малко сами да се издадат. Добре че шефът им беше както винаги много досетлив и ги измъкна навреме.

— Чудя се какво да направя с идиоти като вас. Да ви разиграват тези диваци!

— Бяха ни много симпатични — измънка един от четиримата.

— Симпатични значи, глупаци такива! Нали утре може да се наложи да се биете с тях!

Беше истински разтревожен, когато разбра, че те чакаха други канави да се върнат на тази планета, която наричаха Аритан. Това никак не му се нравеше. Ако ги унищожеше, със сигурност щеше да си има неприятности.

— А защо не се заселим заедно с тях — предложи внимателно единият. — Те, изглежда, са малко, а и ние не сме чак толкова много. Ще има място за всички.

— Мълчете, празноглавци такива! Забравихте ли как са свършвали такива опити по-рано? Как ни намразиха всички?

— Мразеха ни, защото не сме като тях и това ги плашеше.

— Точно така! И тук ще бъде същото.

— Не знам защо, но мисля, че те са различни — тихо възрази друг.

Капитанът ги погледна свирепо, но и учуден. Потискаше яда си и се замисли върху това твърдение. И на него тези канави му се струваха странни. Трябваше непременно сам да се запознае с тях.

Изведнъж корабът се залюля в бесен танц. Всички в паника се хванаха за обзавеждането, което се движеше из помещението.

— Земетресение! — извика капитанът. — Повдигнете бързо кораба на двадесет метра от земята!

Но с това бедите не свършиха. Тъкмо бяха отлепили кораба от повърхността, когато се развихри силна буря. Завъртя ги в огромен вихър и ги понесе нагоре. Всички се втурнаха към местата си и започнаха борба със стихията. Накрая успяха да се отскубнат от шеметния вихър. Издигнаха се на орбита край планетата, когато ги налетя следващата неприятност.