Читать «От светлина родени» онлайн - страница 7

Изведнъж се появи нова група от чуждите космонавти, които хванаха четиримата си другари доста грубо под мишниците и ги повлякоха със себе си. „Аританите“ наскачаха и искаха да се притекат на помощ на новите си приятели, но бяха отблъснати и Нериф ги удържа.

Всичко това не му харесваше. От една страна, нямаше да е лесно да накара диабата да се борят срещу симпатичните рутези, а от друга, тук той явно имаше работа с един по-сериозен противник в лицето на капитана, когото още не познаваше. Прекъсването на контакта по този начин показваше, че намеренията му далеч не бяха миролюбиви.

Трябваше да се свърже с Аниор и да сподели впечатленията си с него. Той сигурно беше наблюдавал всичко и можеше да даде някакъв съвет какво да прави. За да се откъсне от това физическо тяло и да се премести в астралния свят, Нериф легна да спи.

* * *

Аниор очакваше нетърпеливо Нериф. Изслуша го внимателно и се замисли. Знаеше, че спонтанното възникване на взаимна симпатия винаги има по-дълбоки корени. Достатъчно често се беше случвало на самия него, за да не обърне внимание на тази подробност. Но нямаше представа на какво можеше да се дължи. Всичките издирвания откъде се бяха появили тези рутези, останаха безуспешни. И това много го тревожеше. Да се справят с противник, за когото нищо не знаеха, беше извънредно трудно. Те като че ли не идваха от този сектор на вселената.

— Смяташ, че идват от друг сектор? — попита Нериф невярващ. — Но все някой щеше да ги засече, докато стигнат до нас.

— Да, ако се движеха с нормална за физическия свят скорост. И точно там е работата. Успях да анализирам мига, в който се появиха край Аритан. Скоростта, с която дойдоха, не е по силите на нито един космически кораб.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Засега нищо. Просто не мога да го проумея.

— Ако бяха толкова развита физическа раса, че да владеят неизвестна нам техника, щяхме да сме чули за тях, дори да са от друг сектор на вселената. А хич не ми направиха впечатление на много развити.

— Цялата тази работа никак не ми харесва.

Аниор нервно сновеше напред-назад и опашката му потръпваше. — От самото начало имах усещането за нещо много неприятно.

— Трябва да изчакаш още малко. Трябва да видя този капитан. — Нериф се загледа към синьо-зелената планета, която се виждаше в дъното на централата. Колко много се беше променил Аритан! Помнеше жълтите вихри в атмосферата му в началото на дейността им. Бяха работили много и бяха дали всичко от себе си, за да изградят тази система. А сега имаше опасност някой да провали бъдещето ѝ.

— Защо не попиташ Камъка за тези неща? — попита той.

Аниор се засмя горчиво.

— Мислиш ли, че не съм опитал? Само че не получих никакъв отговор.

— Но Камъкът мълчи само когато въпросът е свързан лично с този, който пита! — учуден извика Нериф.

— Да, и това най-много ме безпокои — измърмори Аниор.

Той спря пред Нериф и го погледна с жълтите си очи. Умората в тях го порази. Аниор винаги беше пълен с енергия, какво му стана отведнъж? Нериф не се въздържа и го прегърна.