Читать «От светлина родени» онлайн - страница 3

Без да се впуска в излишно обсъждане, съзнавайки изцяло сериозността на положението, Нериф се обърна и се разпореди. Подбра бързо групата си и ги инструктира. Нямаше още представа какво конкретно да предприеме, но се осланяше на изобретателността на диабата. Все нещо щеше да им хрумне.

* * *

Преобразени във физически същества, главно мъже, няколко жени и деца, групата се спусна на Аритан в близост до чуждия кораб. Архитектите бяха изградили набързо матрица за нещо като село от няколко дървени къщурки, която превърнаха във физически вид на една горска поляна на два километра от мястото на приземяването. Ако чужденците се бяха огледали добре преди кацането, сигурно щяха доста да се зачудят откъде се бяха появили изведнъж тези туземци. Но нямаше време да подготвят акцията по-старателно. Колкото по-бързо успееха да изгонят тези натрапници, толкова по-добре.

Бяха се разбрали да запазят имената си, за да не се затрудняват допълнително, и въпреки тежкото положение се забавляваха при оформянето на семействата и разпределението на ролите. Нериф им стана водач — като син на старейшината на селото. Прие вид на млад мъж със силно телосложение, дълга руса коса и яркосини очи. Бяха облечени в ленени дрехи и обути с кожени сандали. Остави „жените“ и „децата“ в селото и с група предимно млади „мъже“ се отправи към кораба.

На това място на Аритан беше ранно лято, тревата цъфтеше и гората жужеше от насекоми. Птици пееха в клоните на гъстата широколистна гора, обедното слънце прежуряше силно и наблизо шумеше бърза рекичка.

Нериф спря и затвори за миг очи. Вдишваше аромата на гората и поемаше с физическите си сетива красотата на това място у себе си. Бяха превърнали Аритан в прекрасна планета и у Нериф изведнъж се надигна желанието да се претопи в този малък свят и да заживее като човек в него. Да забрави за горните нива с по-развитите си същества, за непрекъснатата им работа и редките празници, за отговорността и стремежа към усъвършенстване. Желаеше да заживее единствено с мисълта за сит корем и покрив над главата, да се радва на плодовете на физическия труд и на семейство. За да не усеща вече тази опустошаваща самота, която го съпровождаше, откакто се помнеше.

— Какво има, Нериф? — извади го Синоа от замечтаното му състояние.

Нериф тръсна глава, огледа се и даде знак на другите да се разпръснат наоколо. Излезе сам на голямата поляна, в средата на която блестеше корпусът на чуждия кораб. Не беше много голям, сигурно служеше само за разузнаване. Имаше странно закръглени форми, изглеждаше като три залепени един за друг купола. Нямаше никакви илюминатори или антени. Широкият люк беше отворен и наоколо се мотаеха пет-шест космонавти в тъмносини лъскави униформи, странно еднакви и на ръст, и на вид. Имаха рошава червена къса коса, бяла кожа, малко дълги ръце и криви къси крака. Нериф доближи и единият от тях го забеляза. Останал като гръмнат, закован на място го гледаше с широко отворени очи. Бяха светлокафяви на цвят.