Читать «От светлина родени» онлайн - страница 2

Остави Камъка в специална прозрачна кутия и си спомни за блясъка му, когато беше до него заедно с Боар. Почувства се много самотен. Не беше виждал второто си Аз⁴ от много време. Боар идваше само когато имаше да съобщи нещо важно на Аниор. Никога не се срещаха, за да си поприказват просто така или да се порадват един на друг. Теорите⁵ нямаха право да се намесват излишно в работите на долните нива⁶.

Някакво раздвижване в другия край на централата го откъсна от тъжните му мисли. Учуден видя Дизидо, дежурния за Аритан, да тича към него. Широко отворените му зеници издаваха огромното му вълнение.

— Някакъв космически кораб кацна на Аритан! — извика той.

— Какво? — Аниор имаше чувството, че не беше чул правилно.

— Космически кораб! — повтори Дизидо — И две дузини космонавти се изсипаха от него!

Аниор въобще не успя да реагира от изненада. В него се надигаше неприятно предчувствие за огромна беда. Стана като зашеметен и се отправи бавно към мястото за наблюдение. С всяка крачка в съзнанието му се проясняваше значението на това, което се беше случило.

Гледайки групата неизвестни хуманоиди, които се разхождаха радостно край кораб с непозната конструкция, Аниор не искаше да повярва на очите си. Чувстваше как подът под него като че ли се изплъзва и се олюля. Промълви:

— Не, само това не! — и щеше да падне, ако някой не го беше подкрепил.

Нериф, главният координатор, го прегърна през раменете. Бяха го извикали веднага заедно с Аниор в наблюдателния пункт и той току-що бе пристигнал. Подкрепяйки приятеля си, той се опита да го успокои:

— Няма страшно, Аниор, ще ги изгоним от Аритан. Няма да допуснем да замърсят системата ни. Ще създадем собствена физическа раса интелигентни същества.

Но добре осъзнаваше, че още със стъпването си на Аритан чуждите космонавти бяха повлияли на развитието на системата. Поведението им почти не оставяше надежда, че само щяха да се огледат и да си отидат. Бяха уцелили точно времето, когато на Аритан трябваше да се заселят висши същества и ако решат да се възползват от това, Създателят вече нямаше право да създаде раса по собствен избор. Трябваше да се примири с тяхното присъствие.

Аниор дойде отново на себе си. Стиснал устни, той реши да направи всичко възможно, за да спаси творението си. Обърна се към Нериф и заобиколилите ги диаба и каза:

— Нериф, събери веднага група от тридесет диаба, приемете вида на предвидените от нас хуманоиди и посрещнете тези натрапници. Най-добре имитирайте ранно земеделско общество. Ако имаме късмет, няма да са разбрали още, че Аритан не е населена, и ще си отидат. Ако нямаме, максимално им затруднявайте живота. Но никакво използване на сила! Трябва да си отидат по собствено желание.