Читать «Морт» онлайн

Това с озарената от ярки свещи стая, където се пазят хронометрите на живота — рафт върху рафт, отрупани с тумбести пясъчни часовници — по един за всеки жив човек, които пресипват финия си пясък от бъдещето в миналото. От натрупаното съскане на падащи зрънца стаята бучи като море.

Ето го и собственикът на стаята, който дълбокомислено броди из нея. Казва се Смърт.

Но не коя да е Смърт. Това е Смърт, чиято определена сфера на действие е, ами, всъщност тя въобще не е сфера, а е Светът на Диска, който е плосък и се носи върху гърбовете на четири гигантски слона, стъпили здраво върху черупката на огромната звездна костенурка — Великата А’Туин, и е опасан от водопад, който безспирно се излива в пространството.

Учените са изчислили, че вероятността нещо толкова явно абсурдно да съществува, е едно на милион.

Но магьосниците пък са изчислили, че шансът едно на милион се пада девет от всеки десет пъти.

Смърт потраква с кокалени пръсти по черно-белите плочки на пода, мърмори си нещо под качулката, а ръцете му на скелет броят редиците трескаво работещи пясъчни часовници.

Най-после той избира един, който като че ли става, повдига го внимателно от лавицата и го поднася към най-близката свещ. Задържа го така, че светлината да заблести о стъклото и се взира в искрящата отразена точица.

Втренченият поглед на припламващите очни ями обгръща световната костенурка, която гребе из дълбините на пространството, с черупка, насечена от комети и надупчена от метеори. Някой ден дори и Великата А’Туин ще умре, мисли си Смърт — е, това вече ще е предизвикателство.

Но центърът на погледа му се гмурва още по-нататък, към синьо-зелената омая на самия Диск, който бавно се върти под миниатюрното си кръжащо около него слънце.

Сега той завива към голямата планинска верига, наречена Рамтоп. Планините Рамтоп изобилстват от дълбоки долини и неочаквани чукари, както и от значително повече география от тази, с която могат да се справят. Имат си и свой особен климат с шрапнелен дъжд, с вятър, който шиба като камшик, и непрестанни гръмотевични бури. Някои казват, че това е така, защото Планините Рамтоп са убежище на стара и дива магия. Но, нали знаете, някои хора могат всичко да кажат.

Смърт примигва — регулира дълбочината на взора си. Сега вижда тревистите поляни по склоновете откъм Посоката на Часовниковата Стрелка на планината.

Сега вижда един определен хълм.

Сега вижда поляна.

Сега вижда тичащо момче.

Сега го следи.

И тогава, с глас като изпуснати върху гранит оловни плочи, той изрича: ДА.