Читать «Меките огледала» онлайн

Сергей Павлов

Сергей Павлов

Човекът без лице

I ЧАСТ

1. Да убиеш с милосърдие

2. Орлите не ловят мухи

3. Нокдаун

4. Принцът върху граховото зърно

5. Пасаж, изпълнен на четири ръце

6. Петното на Япет

7. Страшният облак

II ЧАСТ

1. Живите мъртъвци

2. Обстрелването на дракара

3. Тигровата яма

4. Гадаене по линиите на гърба

5. Кратер №666

6. Рамото на гиганта

7. Снежната роза

8. Светлана

„Великият предходник“

ПРИЛОЖЕНИЕ

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

Сергей Павлов

Меките огледала

ВТОРА КНИГА

МЕКИТЕ ОГЛЕДАЛА

— Измори ли се, детенцето ми? Да те взема ли на ръце?

— Не, не, татенце. Донеси ми, моля ти се, оттам една тайна.

— Защо ти е тайна?

— Че това е най-интересното нещо на света!

— Кой ти каза?

— Мама.

— Ти пък й кажи, че най-интересното нещо на света е животът. А тайната… тайната просто прави интересния живот още по-интересен.

Човекът без лице

Вместо пролог

Навън беснееше виелицата. Снежните вихри кръжаха, свиреха разбойнически в непрогледната тъмнина и се удряха със сила в стъклата. В хола беше полутъмно, топло и уютно. Прозорецът като голямо черно огледало отразяваше трептенето на пламъците в камината. На дървената стена висеше часовник — обикновено цифрово табло, снабдено с механизъм, който имитираше тракане и ежечасно биене. Дървата в камината пращяха, миришеше на борова смола.

Албертас Грижас седеше в удобно широко кресло, покрито с меча кожа, и се наслаждаваше на уюта. Протегнал крака в домашни чехли, той препрочиташе Гогол. Стъпалата му приятно туптяха. По време на ски-разходката вятърът бе издухал от главата му всички дневни грижи. А вечерта, след настройването на апаратурата за поредния сутрешен преглед, от нея се бяха изпарили и половината му грижи за следващото денонощие. Чувствуваше необикновена лекота в мислите си, но не искаше да разсъждава за чисто медицински работи. Пък и не беше необходимо. Тукашните юнаци, сякаш специално подбрани, бяха безнадеждно здрави — начело с шефа си Беломор. В сектор К медицината се бе превърнала в спорт: колоездене, ски, басейн, бокс… и тем подобни. В сектор П обстановката беше почти същата. В разговорите му с колегите от този сектор медицинската тема отдавна бе преминала в сферата на професионалните спомени. Така можеха и квалификацията си да загубят… Добре му е било на Гогол. Перо и хартия — нищо повече не му е било нужно за работа.

Познатата от детството, но позабравена в зрелите години повест „Вий“ го увличаше сега не със сюжетните перипетии, а с музикалността на словесния ритъм. Това беше музика в проза — с „алегрото“ на емоционалното напрежение и „адажиото“ на спадовете. „Ковчегът се стовари с трясък сред черквата… Сърцето на философа туптеше силно, пот се лееше по лицето му; но окуражен от кукуригането на петлите, той дочиташе бързо страниците, които трябваше да е прочел вече.“ Книгата беше стара, едно от последните издания на целулозна хартия, и Грижас с интерес разглеждаше при светлината на камината озвучените с примитивна техника еднопланови илюстрации: пейзажите, красивия и строен философ Хома, прелестната господарка вещица, „груповите портрети“ на някакви окултни същества — от преизпълнените с високомерие демони на мрака до мъртъвците-вампири с един ранг по-долу…