Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 18

Уембъри слезе и както очакваше, не намери никого на входа. Той подозираше, че Майстер желае да остане сам. Когато се качваше по стълбите, чу звук като от затварящ се сандък. Но като влезе в стаята, видя, че адвокатът спокойно слагаше ръкавиците си.

— Никой ли няма? Сигурно някой е позвънил по погрешка.

— А докато отсъствах, лампата запали ли се? — попита Алън.

— Не.

— Странно — забеляза Алън, гледайки настойчиво Майстер. — Защото когато бях на входната врата, аз натиснах звънеца и тя би трябвало да се запали, нали?

Майстер започна да обяснява нещо за неизправността на мрежата и почти изблъска инспектора от стаята. Двамата тръгнаха към участъка.

Когато се прибра в квартирата си, Алън с тъга си мислеше, че с нищо не е в състояние да помогне на Мери, която сигурно се чувстваше самотна. Той не можеше да предположи, че в този момент момичето не беше само.

Странната гостенка

Дълго след като Алън отведе брат й, Мери стоя неподвижно до масата. Тя не плачеше, но й беше много тежко и мислите й се въртяха в омагьосан кръг.

Джони — крадец… Струваше й се, че това е невъзможно, че й се е присънил страшен кошмар, от който тя скоро ще се събуди и всичко ще бъде наред. С ужас си спомни за младия Уембъри и за ролята, която беше принуден да изиграе при арестуването на брат й.

Тя си припомни последния си разговор с младия Уембъри и трябваше да признае, че той направи всичко възможно, за да спаси Джон. В този момент на вратата се позвъни.

Мери помисли, че навярно Алън се е върнал, и отиде в антрето, за да отвори.

На вратата стоеше висока, красива и елегантна дама.

— Вероятно сте сбъркали етажа… — започна Мери.

— Вие ли сте Мери Ленле? — попита дамата с тих глас, в който Мери долови американски акцент. — Искам да говоря с вас. — Мери я покани да влезе и затвори вратата след нея.

— Изглеждате ми много разстроена… — започна Кора Милтън. Така се казваше гостенката, която седна на масата и запали цигара.

— Да, така е — отговори Мери, недоумявайки как тази непозната е отгатнала нейното настроение и какво я води при нея в този късен час.

— Чух, че инспектор Уембъри е арестувал брат ви за кражба на скъпоценности! И го е хванал с веществено доказателство.

Мери кимна.

— Да. Бисерите бяха в стаята му. А аз не знаех нищо за това.

Тя помисли, че това е самата госпожа Дарнлей. Напоследък толкова много знатни англичани се омъжваха за американки, че това вече не правеше впечатление на никого.

— Казвам се Кора Милтън — представи се непознатата. — Никога ли не сте чували за мен?

Мери поклати отрицателно глава. Тя се чувстваше уморена и искаше неочакваната посетителка по-скоро да си отиде.

— Не сте ли чували за Фантома? — попита Кора.

Мери бързо я погледна.

— За Фантома? За престъпника, когото търси полицията?

— Когото търсят всички! — допълни Кора с трептящ глас. — Аз съм неговата съпруга! Може би мислите, че трябва да се срамувам от това, но грешите. — После изведнъж попита: — При адвокат Майстер ли работите?

— Да — отговори Мери. — Аз все пак не разбирам целта на вашето посещение в този късен час.