Читать «Малкият моряк» онлайн - страница 55

Заслушани в празнословията на Тюркетен, с очи, приковани върху нещастния пациент, който чакаше благоволението на зъболекаря, с уши, заглушени от шума на големия тъпан или от провикванията на шарлатанина, безчувствени към всичко останало, селяните се оставяха да ги претърсват, сякаш бяха бездушни кукли.

Вече много от тях бяха извадили кърпите си и бяха започнали да кихат силно за голямо удоволствие на двамата съучастници, които се превиваха от смях. Други, след като бяха смръкнали, гледаха табакерите си така смешно изненадани, че ми се прииска и аз да взема участие в тази измама.

Но тъкмо се канех да настигна другарите си, видях един полицай да се промъква зад Ла Буйи и когато той пъхна ръката си в джоба на една стара жена, полицаят го улови за врата. В тълпата настана шум, голямо раздвижване и Филас бе арестуван.

Без да чакам повече, аз се проврях между няколкото души, които бяха около мен, и цял треперещ от страх, побързах да се прибера в лагера, където разказах за току-що случилото се.

Един час по-късно хората на правосъдието дойдоха, за да претърсят колите. Естествено, не намериха нищо, защото двамата ми другари не бяха крадци. Въпреки това, ги затвориха, а обясненията на Лаполад, имащи за цел да убедят полицейските власти, че това е било само лоша шега на два хлапака, бяха посрещнати така враждебно, че той не посмя да настоява от страх да не бъде арестуван като съучастник или най-малкото като укривател.

Полицията не гледа с добро око на цирковите артисти. Ако в някое селище се извърши престъпление по времето, когато те са минавали през него, обвиняват първо тях. Не е нужно да доказват срещу тях вината. Обратно, те трябва да докажат своята невинност.

Заловени с ръце в джобовете на селяните, Филас и Ла Буйи не можаха да докажат, че не са искали да крадат, и бяха осъдени да останат в един поправителен дом до пълнолетието си. За да се попълни празнотата, която тяхното отсъствие оставяше в трупата, решено бе да заместя и двамата. При това предложение на Лаполад аз се развиках изплашено, защото нямах никаква склонност да се кълча и да се затварям в кутии.

— Не става дума за кутия — каза тогава той, дърпайки ми косата, което за него беше нещо като милувка и свидетелство за доброжелателство. — Ти си гъвкав и ще овладееш добре акробатското въже.

За първи път опитах на големия панаир в Алансон. За нещастие, обучението ми не беше много напреднало и въпреки че упражненията бяха много прости, те станаха причина за една злополука, която разстрои плановете ни за бягство.

Беше неделя. Започнахме представленията по обед и продължихме без нито миг прекъсване чак до вечерта. Музикантите едва успяваха вече да надуват инструментите с пресъхналите си устни. Лаполад надаваше по някой и друг вик, приличен по-скоро на лай, отколкото на рекламна реч. Лъвът не искаше вече да става и когато Диелет го заплашваше с камшика си, той обръщаше към нея изтощен поглед, с който молеше за милост. Аз самият бях уморен до смърт: бях гладен, бях жаден и не можех да си движа нито ръцете, нито краката.