Читать «Малкият моряк» онлайн - страница 25

Негодуванието ми даде смелост, за каквато не се мислех способен:

— Но, чичо, това е моят хляб! — извиках аз.

— Да не мислиш, че е за мен — отвърна спокойно той, — за бялата котка е! Има си малки, а ти не би желал да я оставим да умре от глад, нали? Човек трябва да бъде добър с животните, не забравяй никога това!

Не чувствах каквато и да било привързаност към чичо си, а от този ден започнах да го презирам.

На село съдебните пристави са довереници или свидетели на всякакви низости. Като прибавяше към тази професия банкерството, или по-скоро (ако не пестим истината) лихварството, сбирката от нещастници и крадци, която минаваше през кантората на чичо ми, ставаше съвсем пълна.

Бедни жени, които плачеха и го умоляваха, мъже, които съм виждал да се влачат на колене, искайки отсрочка, за да платят: месец, осем дни, няколко часа — би било твърде дълго да се разкаже всичко. Но ако можех да почувствам колко безмилостна жестокост имаше в него, за щастие поради възрастта си, аз бях още съвсем неспособен да разбера колко ловкост и хитрина (за да не употребя друга дума) влагаше той в тия дела. Първия път, когато забелязах това, защото ставаше въпрос за нещо, което бодеше в очите, платих твърде скъпо, както ще се уверите сами.

Чичо ми беше купил едно старо господарско имение, което преправяше, основно с цел да го направи доходно, и всяка събота у нас имаше работници и предприемачи, които идваха, за да им се плати.

Една събота видях да идва каменоделецът. Той се изненада, че ме намира сам, защото чичо ми (тъй ми каза той) му бил определил среща, за да му уреди сметката. Седна да го чака.

Минаха час, два, четири, но чичо не идваше. И каменоделецът не си тръгваше. Най-после в осем часа вечерта чичо си дойде.

— Я виж — каза той, — та това сте вие, майстор Рафарен. Е, добре, драги, какво искате?

— Бяхте обещали да ми уредите сметката.

— Това е истина, но за голямо съжаление нямам пари.

— Утре аз имам да плащам, освен това трябва да изплатя и един запис от хиляда франка на вашия събрат, който ме преследва. Вече шест месеца ми обещавате. Днес разчитам на думата ви.

— Дума! Каква дума? — прекъсна го чичо. — Казах ли ви давам ви честна дума, че ще ви платя в събота? Елате в събота, ще ви платя. Както виждате, майстор Рафарен, има дума и дума, това не бива да се забравя.

— Не знаех, извинете, прост човек съм. Но когато аз кажа „ще платя в събота“ — плащам.

— Ами ако не можете?

— Когато съм обещал, аз мога.

И тогава Рафарен започна да обяснява положението си: бил поел някои задължения; съдебният пристав щял да дойде да наложи запор в понеделник; жена му била на умиране и това щяло да я убие.

На всичко чичо ми се ограничи да отговори: