Читать «Малкият моряк» онлайн - страница 24

Но какви ли изненади не ни носи животът! Ако Пато беше останал с мен завинаги, навярно аз не бих се хвърлил в приключенията, чиито разказ започнах. Ала дойде сезонът, в който неговият господар имаше навик да се установява на село. Той го отведе със себе си и аз останах сам, единствено с чичо.

Тъжни бяха тези дни! Често прекарвах дълги часове без занимание, сам в тази мрачна кантора, обзет от мисли за мамината къща. Много исках да пиша на бедната си майка, но едно писмо от Дол до Порт Дийо струваше шест су, а като знаех, че тя печели само десет су на ден, не се решавах да изпращам всичките писма, които й пишех. Бяхме принудени да се поздравяваме чрез един търговец на риба, който идваше в пазарен ден. Добавката от храна, която бях намерил при Пато, ме беше направила доста безразличен в последно време към недостатъчността на редовната ми дажба. Но когато останах само с нея, започна да ми се струва, че в някои дни тя е по-малка и от обикновеното. Докато хлябът на чичо ми беше винаги под ключ, моят стоеше в един долап, който не се затваряше, но тъй като вкъщи не влизаше никой, това ми изглеждаше без значение. След неколкократно наблюдение трябваше да си призная, че не съм се лъгал. В същия миг, когато чичо ми се канеше да отреже от моя хляб, аз отворих вратата, зад която бях застанал.