Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 140

Дюит се страхуваше, че могат да изгубят Куил за системата на правосъдието, която се отнасяше благосклонно към обвиняемия. Беше убеден във вината на този човек. Но тези около него не бяха. Знаеше за много такива Куиловци, които бяха излезли от полицейските участъци като свободни хора и за които повече никога не беше чуто нищо. Тази мисъл му се стори много обезпокоителна. Работата по доклада продължи още по-бавно.

В десет и двайсет се обади Шилстейн от Щатската болница за душевноболни в Атаскадеро.

— Дюит — каза той, — според Колет, човекът, когото преследваш, се казва Майкъл Куин, не Куил. Негов психиатър във Вейкъвил е бил доктор Харолд Крисчънсън. Проведох кратък разговор с Крисчънсън… осветли ме по някои въпроси. Вярвам, че го убедих да разговаря с теб и да ти каже някои неща. Практикува в града. На твое място веднага бих се вдигнал да отида там, възможно най-скоро. — Каза му телефонния номер на Крисчънсън и затвори с „развлекателната система на Колет е страхотна“.

Дюит веднага завъртя телефона до Рамирес в Министерството на правосъдието в Сакраменто, който въпреки че отначало се отнесе враждебно, омекна след като му беше съобщено конкретното име „Куил“, на което да бъдат проверени отпечатъците. Непосредственото сравнение можеше да бъде направено на око — от човек! — и да се спести претоварването на и без това претоварената компютърна система. Рамирес обеща да се обади с резултата на Дюит, ако можеше да се свърже пряко с него.

В дванайсет по обяд Дюит хвана скоростния пътнически кораб на подводни криле от Монтерей до международното пристанище на Сан Франциско.

3.

— Значи вие сте детективът Дюит с лошата слава — каза доктор Харолд Крисчънсън, седнал зад своето бюро. През прозореца зад него Дюит можеше да види част от огромния мост „Голден гейт“, както и няколко празни, разчистени участъци земя, където преди земетресението през октомври е имало къщи. Крисчънсън беше едър на ръст човек с късо подстригана сива брада, тежък поглед и силно ръкостискане. Беше облечен в небрежен стил с дрехи от конфекция за около хиляда долара. — Доста странно е, нали, но и аз може да ви познавам, детективе. Наистина знам за вас от доста време. — Направи знак на Дюит да седне.

— От събитията около Куин? — попита Дюит.

Крисчънсън кимна утвърдително. В приветливия му вид се прокрадна сериозност.

— Имам действащо споразумение с щатската болница за техните по-интересни случаи. Така мога да поддържам солидна частна практика и същевременно да давам своя принос там — усмихна се сърдечно.

— Куин е под арест. Считаме, че той може да е нашия „самоубийствен убиец“. Ако имате възможност да ми съобщите някаква уместна информация.

— Няма да ви правя обструкции, детективе. Но все пак искам да кажа, че имам определени ангажименти пред моите клиенти. Конфиденциалността изпълнява полезна роля. Надявам се тя да опазва клиента, когато той има нужда от защита. В сегашния случай обаче обществеността може да се нуждае от повече защита, отколкото клиента. Щом Куин не може да се подчини на законите и правилата, значи продължава да се нуждае от лечение. Това е толкова просто и ясно. — Поколеба се, но продължи: — Запознат съм много добре с неговия случай, много по-добре, отколкото можете да си представите, детективе. — И попита с поверителен тон: — Кажете ми какво знаете.