Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 139

— Основано на какво?

— Ключът пасва на вратата от стаята. Той сам посреща и изпраща хората в мотела. Има куче, което съответства на описанието. И самият той съответства на описанието, което ни даде Клеър. Той е същият тип, когото видях в аквариума. Какво ни трябва тук, писмено признание?

— Нещо, което ще издържи в съда — каза с безцеремонен тон Тили.

— Това са глупости! — кипна Дюит.

— Джеймс — порица го Хиндеман. — Кой го разпитва? — попита той Тили.

— Морн и аз. Слушай, искаме и него, но трябва да ви кажа, че се държи съвсем спокойно и естествено. Твърди, че Дюит е наел стая от него събота вечерта и че е срещнал някакъв едър човек да кара „Мустанг“. Спомня си добре колата. Не ти ли звучи като някой твой познат?

— Изгражда си подробно алиби с факти — каза Дюит. — Знае, че ни е в ръцете.

— Съчинил си е всичко отначало докрай и сега играе роля, ето това прави — каза Хиндеман. — В този момент се явява още свидетел, Дюит, не заподозрян. Ако беше видял лицето му в онази стая на мотела…

— Казах ви, беше тъмно.

— Виждаш ли какъв е проблема? — Тили попита Хиндеман. — Не искаме да паднем по гръб.

— Никак не ми харесват тия думи, никак — каза Дюит без да адресира думите си към никого.

— Арестувай го, Тили — каза Кларънс Хиндеман.

— По?

— По обвинение за палеж. И опит за убийство. Това ще го задържи няколко дни.

— Сигурен ли си?

— Определено. Прочети му мирандата, снеми му отпечатъци от пръстите и ги прати на Рамирес. Искам да знам кой точно е този тип.

— Казва, че името му е Куил, Майкъл Куил. Проверих името — каза Тили. — Не присъства никъде.

— Точно това имам предвид — каза Хиндеман.

— Запази дрехите му — каза Дюит, — в отделни торби. Облечи го в гащеризон. Опаковай дрехите като на заподозрян за убийство. Прати ги в лабораторията и гледай да се спазва процедурата по защитната верига на доказателства както трябва. И вземи мостра от косми от кучето…

— Кучето ли? — попита любопитно Тили, поглеждайки за подкрепа на думите си от Хиндеман. Очите му питаха да не би този да е полудял?

Дюит започна да кима гневно; умората взимаше своята дан:

— Искаш ли да ти кажа още нещо весело? — попита той. — Този тип обеси моето куче, но на края неговото куче ще обеси него.

2.

В девет часа сутринта, след два часа сън и три чаши кафе, Дюит седна до бюрото си. Чувстваше силно липсата на Еми. Последните седем дни от живота си беше почувствал като цял месец. Клеър през тези дни му се струваше сън. Паметта му запечати трайно образа на човека, който наричаше себе си Куил, застанал невъзмутим пред пламъците на горящия хотел с кучето, завързано до него.

Подвеждането под отговорност на Куил беше оставено за следобед с надеждата да се даде възможност на лабораторията да обвърже Куил с доказателства за убийствата. Цяла сутрин Дюит беше като на тръни. Всеки, освен него, имаше някаква важна работа за вършене. Опитваше се да напише доклад за инцидента в мотела и сега съставяше третия проект, защото първите два му се сториха доста фантастични: дали някой щеше да повярва, че отточна тръба е спасила неговия живот? Хората от работната група бяха ангажирани с показване на снимката на Куил в магазините за велосипеди, хиляда и една стоки и на Антъни де Сика, надявайки се, че може да бъде идентифициран. Нелсън продължаваше да изучава внимателно досиетата от Вейкъвил.