Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 49

— Ако флотската капитана ми прости — отвърна лейтенантата. — Капитана Хетнис е на станция Атоек. — Сигурно си даде сметка как звучи това, защото след кратка пауза добави: — На консултации с губернатората на системата.

— И когато я открия там — попитах аз, като вложих минимална доза сарказъм в гласа си, — ще бъде ли тя в състояние да ми даде някакво по-ясно обяснение какви ги вършите тук?

— Капитана. Да, капитана.

— Добре.

Корабът прекъсна връзката и аз се обърнах към лейтенанта Екалу.

— Познавате ли тази офицера?

Все същото безизразно лице.

— Водата е по-силна от камъка, капитана.

Поговорка. По-скоро половин поговорка. „Водата е по-силна от камъка, но няма да ти сготви вечеря“. Тоест, всяко нещо има своята силна страна. Изречена с достатъчно ирония, поговорката можеше да означава, че понеже боговете несъмнено имат предначертания за всички, въпросната персона сигурно я бива в нещо, но говорещата не се сеща какво по-точно е то.

— От добро семейство е — добави Екалу, за да запълни мълчанието ми. — Родословното ѝ дърво е дълго колкото ръката ви до рамото. Майка ѝ е втора братовчеда на внучката на клиента на клиента на самата Мианаай, капитана.

И очевидно лейтенантата не пропускаше случай да изтъкне това.

— А капитаната? — Според думите на Анаандер Мианаай липсата на въображение капитана Хетнис компенсирала със старание и лоялност. — Би ли оставила заповеди да се атакува всеки кораб, появил се в системата?

— Едва ли, капитана. Но лейтенантата не е точно... от най-съобразителните. По-силна е в краката, отколкото в главата. — При последното изречение акцентът ѝ се засили едва доловимо. — Ако флотската капитана ми прости...

С други думи, лейтенантата най-вероятно действаше при заповеди, които намекваха, че всеки пристигащ кораб може да представлява заплаха. Трябваше да попитам капитана Хетнис за това, когато я откриех.

Скачването с дока на станция Атоек беше почти автоматизирано. Когато налягането се изравни и Калр Пет отвори вратата на шлюза, двете с лейтенанта Тизаруат се изтласкахме през неприятната граница между безтегловността на совалката и изкуствената гравитация на станцията. Докът беше сив, мърляв и очукан като всички докове на всички станции.

Чакаше ни корабна капитана, неподвижен зад нея стоеше второстепенен. Видях го и ме прониза завист. Преди бях като него. Никога нямаше да бъда такава отново.

— Капитана Хетнис — казах аз, когато Тизаруат се изравни с мен.

Капитана Хетнис беше висока — по-висока от мен с цели десетина сантиметра, — едра и яка. Косата ѝ беше подстригана много късо, по военному, и сребристосива, в ярък контраст с тъмния цвят на кожата ѝ, Проява на суета може би — със сигурност сама беше избрала този цвят, искаше хората да го забелязват, цвета или късата подстрижка. Не всички игли, с които беше накичила предницата на униформената си куртка, имаха гравирани имена, а дори онези, които имаха, не можех да разчета от това разстояние. Поклони се.

— Флотска капитана.