Читать «Горещи следи» онлайн - страница 144

— Може би сега е моментът да се обадим на полицията — предложи Нюлин.

— Полицаите са свикнали с подобни ситуации. Повярвай ми, знам това. Не за пръв път се сблъсквам с нещо такова.

— Тогава поне ми позволи да наема денонощна охрана за теб.

Беше прекалено. Последното нещо, което тя искаше, бе някой бодигард да я следва по петите.

— Казах ти, това ще предизвика само слухове и скандали — бързо възрази тя. — Не мога да си го позволя, не и в този деликатен за кариерата ми момент.

Това със сигурност бе една от най-крещящите лъжи, които бе изричала. В света на операта нищо не се отразяваше по-добре на кариерата от някой пищен скандал.

Нюлин вече кършеше ръце.

— Но твоята безопасност е на първо място. Мога да си позволя най-добрата охранителна фирма. Кълна се, че ще бъдат абсолютно дискретни.

Тя махна с ръка и отхвърли предложението му.

— Не, не, сега, като се замисля, може би си прав. Трябва да проверя възможността да не би Ренкуист да е моя страстна почитателка и да е пристигнала от Хаваите, за да присъства на представлението ми тази вечер.

Как ли не. Имаше само една причина за присъствието на Ренкуист в Акейша Бей. Тя я преследваше. Макар да беше голямо удовлетворение, че тази жена оценяваше силата на Сирената, тя не трябваше да живее.

Сирената спря до гардероба и се обърна с лице към Нюлин. Отиграното движение накара полите на синия сатенен халат да се развеят по драматичен начин.

— Имам една идея — каза тя. — Но ще се нуждая от помощта ти, любов моя.

— Разбира се, скъпа. Ще направя всичко за теб.

— Имам само една възможност за действие. — Тя заговори с тон, който да му въздейства убедително. Гласът й прозвуча деликатно, мелодично. Той имаше естествена сила, но нали талантът й се разгръщаше само когато пееше високите тонове. — Трябва да се срещна с Грейс Ренкуист лице в лице, да поговоря с нея като жена с жена. Ако поговоря, може би ще разгадая причината за манията й.

Нюлин грейна от възхищение.

— Това е чудесна идея.

— Ще направя запис на разговора. — Думите й излизаха наситени с лека искряща енергия. — Ако имам късмет, ще успея да разбера дали тя е мой почитател, или неприятел. Ако ме преследва, ще имам доказателство, което да представя на полицията.

— Гениално, любов моя, абсолютно гениално! — Той вече беше унесен от въздействието на гласа й.

Тя виждаше копнежа в очите му.

Тя вложи още енергия в думите си. Гласът й придоби сила, резонанс и жестока мощ.

— Трябва да ми я доведеш — изпя тя.

Тъмните вежди на Нюлин се събраха над рамките на очилата му. За момент не беше в състояние да мисли трезво.

— Няма ли да е по-лесно, ако просто й се обадиш в хотела утре сутринта? — попита той с жален глас. — Сигурен съм, че госпожица Ренкуист ще бъде очарована от възможността да се срещне с теб.

Изведнъж тя си въобрази, че е лейди Макбет на Верди, изправена пред влудяващото предизвикателство да насърчи любовника си да преодолее глупавите си скрупули. Тя запя арията и енергията изпълни тялото й.