Читать «Горещи следи» онлайн - страница 143

— Това не е честно. Не заслужавам такова нещо. Тази вечер пях гениално.

Пътуването до Мауи се беше оказало много полезно за гласа й. Тя беше разгърнала напълно силата му върху Юбанкс и това беше му вдъхнало удивителна енергия. Трябваше отдавна да е осъзнала, че гласът й има нужда да се упражнява, и да полага максимални усилия по-често, за да бъде във върхова форма.

— Ти беше безупречна, любов моя — каза Нюлин. — В края на краищата ти си Сирената. Публиката те обожава почти колкото те обожавам аз.

Бяха я аплодирали, тя се кланяше и през цялото време се чувстваше като истинска Кралица на нощта. След това Нюлин и охраната бяха принудени да прогонят въображаемата върволица от почитатели от гримьорната й. Важните критици от Ел Ей и дори един от Сан Франциско бяха дошли на представлението. Новият й импресарио се беше обадил възторжен още по време на антракта. Беше я уверил, че рекламният агент е уредил поредица интервюта за следващия ден.

Всичко беше идеално, а сега да се случи това… Възнамеряваше да се справи с тази Ренкуист след ангажимента в Акейша Бей. Тя беше човек на изкуството. Не можеше да пилее времето си.

Продължи да почиства тежкия грим, а гневът я заливаше. Идеше й да се разкрещи. Но това беше пагубно за гласа й.

Тя смачка салфетката, с която почистваше лицето си, и я захвърли настрани. Пръстите й стиснаха четката за коса. Преди дори да помисли какво прави, тя я запокити срещу огледалото. Дървената дръжка се удари в стъклото и отскочи, без да го счупи или дори надраска. Вивиан грабна шишенце с грим и го хвърли към огледалото. Този път ударът беше успешен. Появи се голяма пукнатина.

Нюлин примигна и отстъпи назад. Изглеждаше по-смутен от всякога. Какъв страхливец! Калас е имала за любовник Онасис, прочутия корабен магнат, един от легендарните едри собственици на миналия век. А с какво трябваше да се примирява Сирената? Не с богат грък, а с някакъв компютърен маниак. Това не беше добре. Това не беше истинската й съдба.

Трябваше да признае обаче, че като добавка към милионите си той я обожаваше. Нюлин й беше изключително полезен. Той беше бог на компютрите. След смъртта на Крейгмор Дамарис не можеше да проверява какво става в „Джоунс и Джоунс“ и беше загубила следите на Грейс Ренкуист. Но скъпият Нюлин с лекота беше проникнал в строго засекретените и криптирани бази данни на агенцията. Това не беше изненадващо, след като собствената му компания беше създала софтуера, използван от „Джоунс и Джоунс“.

Сирената напрегна волята си, за да се овладее, и се насили да мисли.

— Вече обсъждахме това. Знаеш защо тя е тук. — Тя се обърна и погледна Нюлин в лицето. — Тази жена ме преследва.

— Скъпа, сигурна ли си в това?

Тя се изправи, пристегна колана на халата си и започна да крачи из пищно обзаведената гримьорна.

— Казах ти, Грейс Ренкуист ме преследва от седмици.

Теорията за преследването я беше обзела, когато се чудеше как да обясни на Нюлин ситуацията. В един момент и сама беше започнала да вярва на този сценарий. Вече изобщо не се съмняваше, че Ренкуист, ръководена от завист, я преследва.