Читать «Партньори» онлайн - страница 33

На няколко пъти му бяха пускали ток, за да им каже имената. Беше крещял, че не ги знае. Залепиха електрод на тестисите му и болката стана неистова. Изпадна в несвяст.

Патрик не помнеше. Чисто и просто не помнеше последния етап от мъченията. Тялото му гореше. Смъртта приближаваше. Беше призовавал Ева, но дали само мислено? Къде се намираше тя сега?

Изпусна чашата със сода и протегна ръце към санитаря.

Стефано изчака да стане един през нощта и едва тогава излезе от къщата. С колата на жена си потегли по тъмната улица. Махна на двамата агенти, които седяха в микробуса на ъгъла. Караше бавно, за да имат време да обърнат и да тръгнат след него. Когато мина по моста Арлингтън, го следваха поне две коли.

Малкият конвой се носеше по пустите улици към Джорджтаун. Стефано имаше преимуществото да знае накъде е тръгнал. Сви рязко от Кей Стрийт по Уисконсин, после по Ем Стрийт. Паркира бързо в непозволен участък и измина пеша половин пресечка до хотел „Холидей Ин“.

Взе асансьора до третия етаж и почука на апартамента, в който го очакваше Гай. Бе се върнал в Щатите за първи път от много месеци и през последните три дни почти не бе мигвал. Стефано не даваше пет пари за това.

На масата до захранвания с батерии касетофон имаше шест касети с етикети, старателно подредени.

— Съседните стаи са празни — каза Гай и посочи в двете посоки. — Можеш да усилиш звука до последно.

— Гадно е, доколкото разбирам — каза Стефано.

— Доста. Никога повече няма да го правя.

— Можеш да си тръгваш.

— Добре. Аз съм в дъното на коридора, ако ти потрябвам.

Гай излезе. Стефано позвъни по телефона и след няколко минути на вратата почука Бени Арисия. Поръчаха си кафе без захар и до края на нощта слушаха писъците на Патрик в джунглата на Парагвай.

За Бени това бе най-приятното изживяване от доста време насам.

8

Да се каже, че пресата бе посветила огромно внимание на Патрик, би било недостатъчно. На първа страница на сутрешния местен ежедневник нямаше нищо друго, освен материалите за него.

ЛАНИГАН, ВЪЗКРЪСНАЛ ОТ МЪРТВИТЕ

крещеше заглавието, изписано с огромни букви. Четири статии, които продължаваха на вътрешните страници, както и шест снимки. Вестниците в родния му град Ню Орлиънс, както и в Джаксън и Мобайл, се разграбиха — и там беше на първа страница. В Мемфис, Бърмингам, Батън Руж и Атланта се появиха снимки на някогашния Патрик, както и кратки статии, също на първа страница.

Цяла сутрин две снимачни коли дебнеха пред къщата на майка му в Гретна — предградие на Ню Орлиънс. Тя нямаше какво да каже. Вардеха я две енергични съседки, които една подир друга заставаха на входната врата и измерваха с кръвнишки поглед нахалните лешояди.

И пред къщата на Труди в Пойнт Клиър се бяха струпали репортери, но Ланс, седнал на сянка под едно дърво с ловна пушка в ръце, им вдъхваше респект. Беше с тясна черна фланелка, черни ботуши и черни панталони и силно напомняше на скъпоплатен наемник. Крещяха банални въпроси. Той само се мръщеше. Труди се криеше вътре с Ашли Никол, шестгодишната си дъщеря, която днес не бе пуснала на училище.