Читать «Описания и схеми на истории от Резервата» онлайн - страница 8

В дъното на протеста на Мария е манипулиране от Безтелесните. Баща й се досеща за това, но няма доказателства. Тя също го предполага, и се досеща, че вероятната цел на нещата е появата на Христина, но не предполага какви могат да са целите по-нататък. Знае, че Безтелесните често действат по насока, но без строго определена цел, и се надява нещата да са добре за Христина. И за Петърчо, за когото тя се досеща, че вероятно също е продукт на Безтелесните — и когото обиква като свое дете.

Христина също е манипулирана от Безтелесните, в посока засилване на пакостливостта й, за да могат да бъдат прекарани с Петърчо през каквото е необходимо. Останалите черти на характера й са пряк продукт от генетичните заложби и стандартното възпитание на Академия. Далеч превъзхожда като интелект връстниците си, но като зрялост си е дете. Без пакостите нейното всекидневие е всепоглъщаща скука, затова и тя направо ги сипе. Отделно проблемите й с фината координация при целево движение я стимулират да използва ума си. Майка й е търсила лечение за нарушената й координация; получила е отговор, че тя е наследствена, нелекувана в предишните поколения заради липса на необходимост (не е била никаква пречка за Аугментирани), и че за Христина е твърде късно за лечение. Естествено, Мария веднага се е досетила, че дори това да е истината, целта е умишлено засилване на пакостливостта и ума на Христина, и че това се прави, за да бъде използвана тя от Свръзката в някой експеримент. С времето това е засилило комплексите й на тема Аугментирани.

Частичен провал на Безтелесните е Гунар Торвалдсон. Подготвян отначало като проба за хибридизация, подобно на Петърчо и Христина, той е изоставен поради промяна на плановете (преценено е, че Мидгард не е достатъчно изолиран, за да даде на този етап дивергиран тезаурус), и поради случайно отключване на гени за интелект в много по-голяма степен от очакваната. Гунар е генетичен универсален гений; уменията му в шаха с нищо не превъзхождат тези в други области, просто там си позволява да ги покаже. Още преди да е напълно пораснал, той разгадава причината за ума си и замислите на Безтелесните относно него. Решава, че няма нищо против плановете им, стига да не пречат на собствените му — а последните не са кой знае какви, тъй като е гениално скромен и почтен. Забелязал е от малък, че умът му го лишава от социалност, и е взел необходимите мерки, за да противостои на това. Разбрал, че Христина и Петърчо са на едно място, той мигновено се досеща каква е работата; посещението му на Академия е допреценка. Чувства ги като сродни души, и са му симпатични, така че с удоволствие им помага според силите си.