Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 96

Но това означаваше определена слабост на характера, а такова нещо не можеше да се каже за него. Той можеше да бъде наречен арогантен, избухлив, инат, ала по никакъв начин слаб. Можеше освен това да се закълне в професионалната му почтеност, а мислеше, че човек не може да е почтен само в едно, почтеността се проявяваше във всеки аспект на поведението му.

Как тогава можеше да обясни неверността му? Не можеше и този въпрос я разкъсваше. Насилваше се да яде само заради бебето, но въпреки това слабееше и беше бледа. Понякога се будеше посред нощ и откриваше, че възглавницата й бе мокра, и толкова й се искаше Рай да е до нея, че не можеше да заспи отново. В такива моменти се чудеше защо бе избягала като глупачка и бе очистила терена за Корал. Защо не бе останала? Защо не се беше борила за него? Бе я наранил, бе й изневерил, ала тя въпреки това го обичаше и със сигурност нямаше да я боли повече, ако бе останала с него. Тогава поне щеше да има утехата на присъствието му, щяха да споделят чудото на растящото дете, което тя носеше. През тъмните часове преди изгрева понякога решаваше да си събере нещата и още на сутринта да замине при него в Европа. Но когато идваше сутринта, Сали си спомняше за Корал и за детето, което тя носеше. Рай можеше да не я иска при себе си. Може би Корал бе с него. И без това бе по-бляскава, по-подходяща за живот под прожекторите с Рай.

Не бе в природата й да е нерешителна, ала за втори път през живота си бе объркана, и двата пъти заради Рай. Първия път след време намери опора под краката си и цел, която да преследва, но в момента бе неспособна да планира нещо по-сложно от най-насъщните нужди на съществуването си. Ядеше, къпеше се, спеше, правеше това, което трябваше да се прави. Бе чела достатъчно, за да знае, че летаргията й отчасти се дължеше на бременността, ала това не бе достатъчно извинение за пълната й липса на интерес към всичко освен следващия момент.

Късната есен отмина и наближи зимата. Сали се сети, че идва Коледа. Така се бе случило, че бе прекарала сама всички Коледи след смъртта на родителите си, и тази нямаше да е по-различна. Но догодина, обеща си тя, докато гледаше ярко украсената елха пред супермаркета, щеше да има истинска Коледа. Детето щеше да е на около девет месеца, любопитно към всичко в света. Сали щеше да направи елха, да натрупа под нея подаръци и детето щеше да е във възторг.

Това бе доста смътен план, ала все пак първият план, който бе правила, откак напусна Рай. Заради детето трябваше да се измъкне от депресията си. Имаше написана книга и трябваше да се свърже с литературния си агент, за да разбере какво става с издаването, а може би и да започне работа върху друга книга. Трябваше да има някакви средства, за да се грижи за детето, иначе знаеше, че Рай ще поиска родителските права. По никакъв начин не можеше да допусне това да се случи! Той имаше и друго дете, а тя имаше само това и никога не би се разделила с него.