Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 7

Когато бе в шестия месец, Рай бе ранен в някаква гранична престрелка между две развиващи се африкански страни и пристигна на носилка. Сали помисли, че докосването му до смъртта ще го вразуми и като никога не му крещя и натяква. Бе на седмото небе от мисълта, че ще го има постоянно до себе си. Но само след месец, въпреки че още не се бе възстановил напълно от раната си, той отново замина и още не се бе върнал, когато тя роди преждевременно. Новинарската агенция, в която работеше, го върна, ала когато пристигна, Сали вече бе излязла от болницата и мъртвороденият й син бе погребан.

Стоя с нея, докато се възстанови физически от раждането, но тя бе убита от скръб заради загубата на детето и му се сърдеше, задето го бе нямало по време на кризата. Когато Рай отново замина, отношенията им бяха студени и не си говореха. Може би тогава трябваше да разбере колко безразличен бе станал той към нея, ала въпреки това й дойде като шок, че можа толкова лесно да я изостави завинаги, както направи при следващото си идване вкъщи. Беше се върнала от пазар и го намери изтегнат на дивана в хола. Куфарът му бе до вратата, където го бе пуснал. Лицето му бе посърнало от умора, но тъмносивите му очи я гледаха очаквателно с характерния си остър поглед.

Сали не можеше да спре думите, които напираха на устните й, и започна да му се кара, че не се съобразява с нея, че изобщо няма чувства към нея след изпитанието, през което бе минала, болката, която бе преживяла. Ако наистина я обичаше, трябваше да си намери друга работа, която ще му позволява да е при нея, когато тя толкова има нужда от него. По средата на всичко това Рай стана и взе куфара си. Докато излизаше, подхвърли саркастично: „Когато решиш, че си достатъчно жена като за мен, обади ми се!“

Оттогава не го бе виждала.

Отначало бе съкрушена. Плака дни наред и се втурваше към телефона всеки път, когато иззвъняваше. Всяка седмица от него пристигаха чекове, ала към тях никога нямаше никакви бележки. Сякаш той смяташе да изпълнява задълженията си и да осигурява издръжката й, но нямаше желание да я вижда и да говори с нея. За него Сали не бе достатъчно жена.

Накрая, отчаяна, знаейки, че животът й не си струва да се живее без Рай, тя реши да стане жената, която щеше да е достатъчно жена за Рай Бейнс. С трескава решителност се записа в местния колеж и се зае да трупа знания, които да я направят по-изтънчена. Тръгна на курсове по езици и по всякакви занаяти, за които можеше да се сети, като се насилваше да преодолее стеснителността си. Намери си работа, наистина нископлатена, като чиновничка в местния вестник, ала това бе първата й работа и бе едно начало. С този чек, който получаваше всяка седмица, този съвсем неин чек, дойде нещо, което отначало едва ли осъзнаваше, ала което нарастваше с всеки следващ чек — чувството, че разчита на себе си.

Откри, че се справя добре с езиковите курсове, всъщност бе най-добрата в класа. Имаше вроден усет към думите и езиците и се записа в клас по творческо писане. Времето, което й отнемаше това, я принуди да се откаже от курсовете по занаяти, но интересът й към писането нарастваше стремглаво и не й се искаше да си губи времето с четки и сламки.