Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 5

Освен ако Рай не се бе оженил за нея точно защото бе хрисима — жена, която би могъл да командва, да я избутва на заден план, когато не иска да му се пречка, и която в същото време би му осигурила домашно огнище, когато все пак минеше през къщи. Ако бе така, трябва да бе изживял горчиво разочарование, защото тя бе хрисима за всичко, освен за работата му. Сара искаше съпругът й да си е у дома всяка нощ, не да лети, за да пише репортажи за войни, революции и контрабанда на наркотици — точно това, което бе същността на живота за Рай Бейнс. Тя се мусеше, мърмореше, плачеше и всеки път, когато я оставяше, бе ужасена, че това ще е за последно, че той ще се върне в ковчег. Сали искаше само да държи този силен мъж до себе си, защото живееше единствено чрез него.

Накрая на Рай му дойде много и той си отиде след само една година брак. Оттогава не го бе чувала. Знаеше, че няма да й се обади, защото последните му думи бяха: „Когато решиш, че си достатъчно жена като за мен, обади ми се!“

Цинични, нараняващи думи. Думи, които ясно разкриваха омразата му към нея. И все пак тези думи бяха променили живота й.

Тя въздъхна, претърколи се по корем и притисна възглавницата на топка към гърдите си. Може би тази нощ бе моментът да измъкне всички спомени и да ги проветри. В края на краищата, може би скоро щеше да види отдавна липсващия си съпруг.

Познаваха се от години, откак Сали се помнеше. Лелята на Рай им бе съседка и тъй като Рай бе любимият й племенник, той се отбиваше при нея поне веднъж седмично. Посещенията станаха по-редки, когато напусна града, ала никога не минаваше много време, без да се обади. По това време вече бе започнал да си създава име като репортер и бе назначен на работа в една телевизионна компания в Ню Йорк. От време на време идваше до бялата ограда, която разделяше двете къщи, и говореше с бащата на Сали, а ако Сали или майка й бяха наблизо, говореше и с тях, като понякога се шегуваше със Сали, че расте много бързо.

Малко след като Сали навърши осемнадесет години, родителите й загинаха при автомобилна катастрофа и тя остана сама в малката спретната къща, която наследи. Къщата бе изплатена и парите от застраховката й бяха достатъчни да преживява, докато се възстанови от скръбта и започне да си търси работа, така че Сали живееше ден за ден и се плашеше от момента, в който ще трябва да се справя сама. Сближи се с леля Теси, лелята на Рай, защото и двете бяха сами. Леля Теси умря в съня си два месеца, след като загинаха родителите на Сали, и Рай се върна за погребението.

Той бе на двадесет и осем години, дяволски красив, и в него имаше нещо опасно, от което дъхът й спираше. Бе дързък и своеволен и живееше както му се харесва. Рай видя Сали на погребението на леля си и на следващия ден й се обади да я покани да излязат. Тогава тя помисли, че сигурно му бе скучно, след като бе свикнал на толкова блясък и вълнения, но когато се погледна в огледалото, разбра, че в нея не би намерил никакъв блясък и вълнения. Беше нисичка, хубавка по един тих и ненатрапчив начин, ала малко позакръглена. Късата й гъста тъмна коса имаше приятен цвят, но беше подстригана съвсем обикновено и с нищо не разкрасяваше малкото й бузесто лице. Ала Рай Бейнс я бе поканил и Сали отиде с разтуптяно сърце, наполовина от страх, наполовина от възторг, че наистина ще бъде сама с такъв страхотен и сексапилен мъж.