Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 50

Минаваше полунощ, когато най-после се унесе в сън, а полетът до Париж, първата стъпка от пътуването до Сакария, бе рано. Когато тръгна от апартамента, за да се срещне с Рай на летището, беше бледа от изтощение. Бе решила да е колкото може по-делова, както за да го държи на разстояние, така и да му покаже, че не я бе изплашил с бясната си ревност предишната вечер. Но още от самото начало се оказа, че бе трудно да поддържа това поведение. Когато я видя да се приближава към нея, Рай стана и дойде да я посрещне, взе най-тежкия сак от рамото й и се наведе да я целуне бързо по устните.

— Добро утро — прошепна и тъмносивите му очи се плъзнаха по тялото й. — Харесваш ми с рокля. Трябва по-често да носиш.

Значи той се гласеше да забрави за снощи, така ли? Макар да бе смятала самата тя да направи съвсем същото, изпита раздразнение. После сви мислено рамене и го изгледа студено.

— Реших, че в Сакария предпочитат рокли пред панталони. — Обикновено по време на пътуване носеше панталони, защото й бе по-удобно, ала като имаше предвид характера на командировката, този път бе взела само рокли. За полета бе избрала лека бежова рокля без ръкави и с дълбоко деколте, но към нея имаше сако с дълги ръкави, и сега го бе облякла, защото въпреки лятната жега в Ню Йорк, рано сутрин понякога й ставаше студено, а и от опит знаеше, че температурата, която се поддържаше в самолетите, бе прекалено ниска като за нея. Бе сменила и прическата си и вместо неофициалната плитка имаше стегнат кок на врата. Не можеше да направи кой знае какво с косата си заради дължината й, ала за по-официални случаи я вдигаше.

— Аз също предпочитам рокли — отбеляза Рай и я хвана за лакътя. — Имаш страхотни крака, обичам да ги гледам. На времето много носеше рокли, ако правилно си спомням.

Точно така, напомняй ми, помисли Сали ожесточено, но на глас каза:

— Когато започнах да работя, открих, че панталоните са по-подходящи като за работата, с която се занимавам. — За да смени темата, попита: — У теб ли са билетите?

— Всичко е уредено — увери я той. — Искаш ли кафе, преди да ни извикат?

— Не, благодаря. Не пия кафе, когато пътувам — почувства се длъжна да обясни и седна в един фотьойл. Блясъкът в сивите му очи, когато се разположи срещу нея, й показваше, че Рай много добре разбира защо не бе избрала дивана, ала не му обърна внимание и се забавляваше, като гледаше потока от ранни пътници.