Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 48

— Отначало не. Никога не съм искал да бъда женен, Сал, аз съм вълк единак като теб. — Поклати глава, сякаш сам не разбираше себе си. — Някак си идеята да се оженя дойде неусетно, така че накрая й предложих, а тя се разплака. Каза, че ме обича, но не може да приеме работата ми и че ще се омъжи за мен, ако си сменя работата. По дяволите, аз си обичам работата!

— И тя е разбрала, че няма да го направиш, и се е отказала.

— И си е оплела кошницата — усмихна се накриво Крис. — Въртяла е друга игра с мъж, който работи от девет до пет. Тази вечер ми каза, че есента ще се женят.

— Блъфира ли?

Той поклати глава:

— Не мисля. Носи годежен пръстен.

Сали помълча малко и накрая каза направо:

— Ти имаш избор, нали знаеш? Можеш да имаш или Ейми, или работата си, ала не и двете. Реши кое е най-важното за теб и забрави за другото.

— Ти забрави ли твоя приятел, когато избра работата си пред него?

— Не си ме разбрал. Аз бях в позицията на Ейми, не в твоята. Той избра работата си пред мен. Никога не го забравих, но се справям много добре и без него, благодаря.

Чак когато Крис заговори, тя осъзна колко много информация му бе дала със случайни забележки. А може би просто Крис бе проницателен, може би интуитивно усещаше настроенията и мислите й без някакво конкретно доказателство. Той за момент се вгледа внимателно в нея, после промълви:

— Това е Бейнс, нали? Той те е изоставил.

Потресеното й изражение трябва да му бе дало отговор, ала след минутка Сали се овладя достатъчно, за да признае:

— Той е. И мога да ти кажа, че когато Рай си тръгва, той си тръгва болезнено.

— Той е глупак — каза Крис тихо. — Но сега те иска обратно, нали?

— Не за постоянно — обясни тя с нотка на горчивина. — Просто иска за малко да си поиграе.

Крис дълго я гледа. Дребното й лице сега бе сковано, затворено, за да не издаде още от вътрешната й болка. Когато стана ясно, че Сали няма да каже нищо повече, той се наведе напред и я целуна, ала този път не търсеше утеха, а я предлагаше. Тя затвори очи и остави целувката да се проточи, без нито да отвръща, нито да протестира. Устните му се движеха леко върху нейните. Никога не я бяха целували така — без страст, чисто приятелски.

Пронизителният звън на телефона накара Крис да се отдръпне. Сали се протегна да вземе жълтата слушалка и усети как я обзема тревога, когато един дрезгав глас попита:

— Свърши ли с приготвянето на багажа си?

— Разбира се — отговори рязко, почувствала се обидена, че той смяташе за нужно да я проверява. Какво си представяше, че тя ще чака до последната минута, за да нахвърли всичко в куфара? Заради това, а и заради някаква женска перверзност, добави: — Точно говорех с Крис.

Усети как мълчанието натежа по жицата. После гневът на Рай избухна и се стовари върху нея.

— Там ли е? — изсъска той и Сали си го представи, оголил зъби и с изпъната по скулите му кожа. Сигурно сивите му очи бяха станали свирепи и твърди като гранит, с блестящи в тях червени искри. Тревогата в нея се превърна почти в удоволствие.

— Разбира се, че е тук — отговори Сали с пълното съзнание, че си играе с огъня. Какво щеше да направи, ако гневът на Рай излезеше извън контрол? Последното, което искаше, бе да навлече неприятности на Крис, но по някакъв начин с Рай нещо я дърпаше за опашката. Чу се да казва: — Аз не си изоставям приятелите само защото ти си щракнал с пръсти.