Читать «Далеч на север» онлайн - страница 99

— Може би трябва…

— Ако следващите думи са „да си тръгна“, забрави. Не съм приключила с теб. — Мег седна на леглото и напълни чашите. — Време е за онази дълга и тъжна история, Бърк. Можеш да започнеш с нея, тъй като вероятно оттам започва всичко.

— Не знам каква е тя.

— Бил си женен — подсказа му Мег. — Тя ти е изневерявала.

— Общо взето, това е всичко.

Но тя наклони глава и му подаде чашата. Нейт се поколеба, но протегна ръка. Взе виното и седна на леглото до нея.

— Просто не я направих щастлива, това е всичко. Не е лесно да си омъжена за ченге.

— Защо?

— Защото… — „Сега ще ти изброя“ — помисли си. — Работата те притиска непрекъснато. Никога не свършваш в края на работното време. Всеки втори път, когато планираш нещо, трябва да го отлагаш. Прибираш се късно, а умът ти е още зает със случая. Когато разследваш убийство, донасяш смъртта със себе си, дори и да не искаш.

— Струва ми се съвсем логично. — Тя отпи от виното си. — Кажи ми нещо. Беше ли ченге, когато тя се омъжи за теб?

— Да, но…

— Не, не, тук аз задавам въпросите. Колко време се познавахте, преди да се ожените?

— Не знам. Година. — Нейт отпи от виното и се загледа в огъня. — По-скоро две.

— Тя беше ли глупава? Или бавноразвиваща се?

— Не. Господи, Мег.

— Просто искам да изтъкна, че трябва да бъдеш едното или другото, за да имаш връзка с ченге повече от година и да не ти е ясно с какво се хващаш.

— Да, може би. Но това не значи, че правилата ти харесват или искаш да живееш с тях.

— Разбира се, понякога хората променят решенията си. Няма закон срещу това. Искам само да кажа, че е знаела за какво става дума, когато се е омъжила за теб. Така че да го използва като извинение, за да ти изневери, или да хвърля вината върху теб, ако отношенията ви куцат, не е честно.

— Тя се омъжи за копелето, с което ми изневеряваше, така че това сигурно има значение.

— Добре, влюбила се е в някой друг. Стават такива гадости. Но това е нейна вина. Да я прехвърля върху теб, е подло.

Сега той я погледна.

— Откъде знаеш, че го е правила?

— Нали те гледам, сладурче. Греша ли?

Той отпи от виното.

— Не.

— И ти я оставяше да го прави.

— Обичах я.

Прекрасните й очи се замъглиха от съчувствие, когато докосна бузата му и погали разрошената му коса.

— Горкият Нейт. Значи тя ти разби сърцето и те срита в топките. Какво по-точно стана?

— Знаех, че нещо не е наред. Не обърнах внимание, затова вината си е моя. Реших, че всичко ще се оправи от само себе си. Трябваше да се постарая повече.

— Трябваше, можеше, щеше.

Той се засмя с половин уста.

— Жестока си.

Мег се наведе и го целуна по бузата.

— А това как беше? Значи не обърна достатъчно внимание на пукнатините в леда, както, според теб, е трябвало. А после?

— Станаха по-големи. Мислех да си взема отпуска, за да заминем извън града и да преоткрием чувствата си. Но тя не пожела. Исках деца. Бяхме говорили за това, преди да се оженим, но тя бе охладняла към идеята. Карахме се по този повод. Карахме се за много неща. Вината не е само нейна.

— Никога не е само на единия.