Читать «Далеч на север» онлайн - страница 67

Нора Робъртс

Живееха.

Вестник „ЛУНАТИК“

Полицейска хроника

Сряда 15 януари

9,12 ч. Съобщение за пожар в комина на къщата на Бърт Майърс. Пожарникарят доброволец Мани Озенбъргър и шериф Игнейшъс Бърк се отзоваха. Пожарът беше причинен от натрупване на креозот. Майърс получил леко изгаряне на ръката, докато се опитвал да извади горяща цепеница от огнището. Озенбъргър окачестви това действие като „кретенско“.

12,15 ч. Джей Финкъл, петгодишен, се наранил при падане от триколката си в спалнята. Шериф Бърк помогна на Пол Финкъл, бащата на Джей, да закара раненото момче до клиниката на Лунаси. Джей получи четири шева и близалка с аромат на грозде. Скоростната триколка не беше пострадала и Джей заяви, че в бъдеще ще кара по-внимателно.

14,00 ч. Тимоти Бауър подаде оплакване срещу Мани Озенбъргър. Свидетели потвърдиха, че Озенбъргър блъснал с камиона си моторната шейна на Бауър, докато последният я карал. Макар неофициалната анкета да показва, че според 52% от гражданите Бауър си го е заслужавал, Озенбъргър беше задържан. Повдигнати са обвинения. Доброволци от пожарната команда в Лунаси организират безплатен бюфет за всички, които искат да участват в подписка за освобождаването на Мани.

14,55 ч. Кейт Д. Айгълбери съобщи, че била нападната от партньора си Дейвид Бънч в дома им на Ранкор Роуд. В същото време Бънч твърдеше обратното. Шериф Бърк и заместник Ото Грубер се отзоваха на повикването. И двамата тъжители предоставиха доказателства във вид на наранявания по лицето и тялото, а Бънч и следа от ухапване по левия бут. Обвинения не бяха повдигнати.

15,40 ч. Джеймс и Уилям Маки бяха обвинени в небрежно шофиране и нарушаване на скоростните ограничения с моторни шейни. Уилям Маки твърди, че „шейните не са скапани коли“. Той смята, че като превозни средства за забавление, те трябва да бъдат освободени от наложените ограничения, и възнамерява да повдигне въпроса на следващото общоградско събрание.

17,25 ч. Екипите за разчистване на снега открили мъж, който се движел дезориентирано по пътя близо до Ранкор Уудс. Чули го да пее „Да станем отново една нация“. Впоследствие идентифициран като Майкъл Съливан, мъжът бил откаран до полицейския участък на Лунаси и предаден на шериф Игнейшъс Бърк.

Сам в участъка, Нейт прегледа останалата част от хрониката. Тя продължаваше със съобщения за пияници и нарушители на обществения ред, за загубването и намирането на изчезнало куче, за обаждането на един от извънградските жители, който страдаше от тежък пристъп на колибна треска и беше казал по телефона, че вълци играели покер на верандата му.

Във всеки случай имената бяха отпечатани изцяло, независимо колко притеснително можеше да се окаже това за собствениците им. Чудеше се какво ли би станало, ако „Балтимор Сън“ беше толкова точен и безмилостен при изброяването на произшествията, имената и действията, предприети от полицията в Балтимор.

Сигурно щеше да е много забавно.

Макс и Кари сигурно бяха подготвили броя и го бяха отпечатали в мига, когато бурята беше свършила. Снимките по време на виелицата и след това също бяха дяволски добри. А статията, написана от Макс, беше почти поетична.