Читать «Далеч на север» онлайн - страница 56

— Може би, но ще имат избор. — Помисли си за Мег, която се намираше на шест мили оттам, и реши да не настоява. Тя нямаше да помръдне от къщата си, това вече му беше ясно. — Колко въже имаме?

— Много. Хората обикновено опъват и свои.

— Трябва да се уверим, че са го направили. — Той влезе, за да даде нареждания на Пийч.

Отне му час, за да организира работата, и още десет минути, за да се справи с Кари Хоубейкър, когато тя нахлу с цифровия си фотоапарат. За разлика от съпруга си беше бърза и енергична. Просто му махна да продължи работата си, за да го снима непринудено.

Той я остави да снима и обсъди с Пийч мерките за сигурност по време на бурята. Нямаше време да се тревожи, нито да мисли как е минало интервюто му с Макс.

— Свърза ли се с някого извън града?

— Остават още дванадесет.

— Някой иска ли да дойде тук?

— Засега никой. — Тя отметна поредното име. — Хората живеят извън града, защото така им харесва, Нейт.

Той кимна.

— Все пак им се обади. После искам да се прибереш и да ми позвъниш, когато стигнеш.

Пухкавите й бузи се повдигнаха с усмивка.

— Истинска квачка си.

— Грижата за обществото е моят живот.

— Изглеждаш по-весел от преди. — Тя извади молива от косата си и го размаха към него. — Радвам се да го видя.

— Сигурно предстоящата виелица кара сърцето ми да пее.

Погледна към вратата и се учуди, когато тя отново се отвори. Никой ли в Лунаси не си стоеше у дома по време на буря?

Хоп бухна косата си.

— Вече вали сериозно — обяви тя. — Чух, че разчистваш колите от улицата, шерифе.

— Скоро снегоринът ще мине да почисти главните улици.

— Ще трябва да мине много пъти.

— Предполагам.

Тя кимна.

— Имаш ли една минута?

— Горе-долу толкова. — Той посочи към кабинета си. — Трябва да сте у дома си, кмете. Ако натрупа над метър, ще затънете до раменете.

— Ниска съм, но съм здрава и ако не изляза поне за малко по време на буря, получавам колибна треска. Януари е, Игнейшъс. Бурите са нормални.

— Въпреки това минава пет, тъмно е като в корема на мъртво куче и вече натрупа почти тридесет сантиметра при вятър със скорост над 60 километра в час.

— Виждам, че си в курса на нещата.

— Слушам радио. — Той посочи портативния апарат на бюрото си. — Обещаха да предават денонощно, докато трае бурята.

— Винаги е така. И като стана дума за медиите…

— Дадох интервюто. Кари ме снима.

— И още си бесен. — Тя се наведе към него. — В града за пръв път имаме официален полицейски участък и назначаваме шериф отвън. Това е новина, Игнейшъс.

— По този въпрос спор няма.

— Ти водеше Макс в този танц.

— По-скоро обратното, както ми се струва.

— Както и да е, аз спрях това. Ако начинът, по който го направих, е прехвърлил някаква граница, се извинявам.

— Извинена си.

Когато тя му подаде ръка, той я изненада, стискайки я приятелски.

— Прибирай се, Хоп.

— Бих ти препоръчала същото.

— Не мога. Първо трябва да осъществя детската си мечта. Ще се повозя на снегорин.

При всяко поемане на дъх сякаш остри парчета лед нахлуваха в дробовете му. Промъкваха се и под очилата, проникваха в очите му. Всеки сантиметър от тялото му беше опакован в дебели дрехи и все пак му беше ужасно студено.