Читать «Далеч на север» онлайн - страница 30

Нора Робъртс

Той отпи от бирата си.

— Момчето се върна след седмица. Чарлийн го изгони.

— Чарлийн?

— Държи двуцевка отзад в кухнята. След като си разменило един поглед с дулата, момчето решило да замине без Сиси.

Джон обърна глава и веселите искрици в очите му за миг се смениха с копнеж.

Нейт видя обекта на възхищението му да минава през помещението с кана кафе.

— Виж ти, двамата най-хубави мъже в Лунаси на една и съща маса. — Чарлийн наля кафе на Нейт, после небрежно се вмъкна в сепарето до него. — За какво си говорите?

— За хубави жени, естествено. — Джон взе бирата си. — Добър апетит, шерифе.

— Е… — Чарлийн се наведе и гърдите й леко се отъркаха в рамото на Нейт. — За коя жена ставаше дума?

Джон ми разказваше как Сиси е започнала работа при теб.

— Така ли? — Тя облиза прясно начервената си долна устна. — Да не си хвърлил око на келнерката ми, Нейт?

— Само с надеждата, че скоро ще ми донесе вечерята. — Не можеше да се отдръпне, без да изглежда и да се почувства като глупак. Не можеше да помръдне, без да докосне някоя част от тялото й. — Братята Маки платиха ли си щетите?

— Дойдоха преди около час и уредиха всичко. Искам да ти благодаря, че се погрижи за мен, Нейт. Чувствам се по-сигурна, когато знам, че е нужно само едно телефонно обаждане, за да дойдеш тук.

— Пушката в кухнята би трябвало да те прави достатъчно сигурна.

— Стига — тя наклони глава и се усмихна, — тя е само за парлама. — Приведе се още по-близо до него, така че възбуждащото ухание на парфюма й сякаш заструи измежду гърдите й. — В град като този е трудно за сама жена. Зимните нощи са дълги, студени и самотни. Приятно ми е да знам, че мъж като теб спи под същия покрив. Може би по-късно двамата с теб ще си направим компания.

— Чарлийн, това е… чудесно предложение. — Ръката й се плъзна по бедрото му. Той я хвана и я притисна към масата, макар че възбудата му не закъсня. — Задръж една минута.

— Надявам се, че ти ще издържиш повече от минута.

Да, бе! Ако продължаваше да търка тялото си в неговото, напомняйки му колко отдавна не е бил с жена, можеше да не издържи и тридесет секунди.

— Чарлийн, харесвам те, ти си истинска наслада за очите, но не мисля, че е добра идея ние двамата да… си правим компания. Още се ориентирам в обстановката.

— Аз също. — Тя усука кичур от косата му на пръста си. — Ако довечера не можеш да заспиш, само ми се обади. Ще ти покажа какво имам предвид, когато казвам, че заведението предлага пълно обслужване.

Докато гъвкаво се измъкваше от сепарето, тя не свали от него бебешко сините си очи и успя отново да плъзне многозначително ръка по бедрото му. Нейт изчака да прекоси помещението с предизвикателната си походка и едва тогава издиша хрипливо.

Не спа добре. Мисълта за редуващите се срещи с майката и дъщерята го безпокоеше и той цяла нощ се мята в леглото. А мракът беше непрогледен и безкраен. Първичната тъмнина, която е карала човек да се заравя в топлата си пещера — с темпераментна жена.