Читать «Далеч на север» онлайн - страница 26

Чу как Хоп закрива събранието. Няколко души се спуснаха да говорят с него и той изгуби жената от поглед. Когато отново я видя, червената парка излизаше през задния вход.

— Коя беше тази? — той се облегна назад, за да потупа Хоп по ръката. — Жената, която влезе по-късно — с червена парка, черна коса и сини очи.

— Трябва да е била Мег. Мег Галоуей. Дъщерята на Чарлийн.

Беше й се приискало да го огледа хубаво, по-добре от предишния ден, когато го бе зърнала да стои на прозореца като мрачен и обезверен герой на готически роман.

Реши, че е достатъчно хубав за тази роля, но отблизо изглеждаше по-скоро тъжен, отколкото разочарован.

Жалко. Разочарованите мъже й допадаха повече.

Трябваше да признае, че се бе справил добре. Макар и засипван от обидите на онзи нещастник Бинг, беше произнесъл речта си само с едно леко запъване.

Реши, че щом в Лунаси трябва да има полицейско звено, можеше да случат и на по-калпав началник на полицията. Не я засягаше, стига да не си пъха носа в нейните работи.

Тъй и тъй беше в града, затова реши да попълни запасите си.

Видя табелата „Затворено“ на вратата на магазина „На ъгъла“ и въздъхна. После изрови връзката ключове от чантата си. Откри този с инициалите на магазина и влезе.

Взе два кашона и тръгна между рафтовете. Овесени ядки, макарони, яйца, консерви, тоалетна хартия, брашно, захар. Остави първия на тезгяха и напълни втория.

Точно вдигаше един двадесет и пет килограмов чувал с кучешка храна, когато вратата се отвори и влезе Нейт.

— Затворено е — раздразнено каза Мег, докато оставяше чувала до тезгяха.

— Виждам.

— Тогава какво правите вътре?

— Странно, мислех да ви питам същото.

— Трябват ми провизии. — Тя мина зад тезгяха, извади голяма счетоводна книга и започна да я прелиства. — Обзалагам се, че за такова нещо на континента арестуват.

— Да. Редовно.

— И възнамерявате да прилагате тази мярка и в Лунаси?

— Да. Със сигурност.

Тя се изсмя кратко — бледо подобие на сирената на Хоп, — намери химикалка и започна да пише в книгата.

— Добре, оставете ме да приключа, после можете да ме арестувате. За днес ще ви станат три ареста. Това си е направо рекорд.

Той се наведе над тезгяха и видя, че тя описва съдържанието на двата кашона.

— Само ще си загубя времето.

— Тук ще имате много време. По дяволите, забравих течния сапун. Ще ми го подадете ли? Ето там е.

— Разбира се. — Той се отдалечи, огледа рафтовете и взе едно шише. — Снощи ви видях през прозореца.

Тя записа сапуна.

— И аз ви видях.

— Разбрах, че сте пилот.

— И още много неща. — Вдигна поглед към лицето му. — Това е едно от тях.

— С какво друго се занимавате?

— Като ченге от големия град сигурно ще откриете много бързо.

— Вече разбрах едно-друго. Готвите. Имате куче. Може би дори няколко големи кучета. Обичате уединението. Честна сте, поне когато ви изнася. Пиете кафето черно и ядете пуканки с много масло.

— Доста повърхностни наблюдения. — Тя почука с химикалката по книгата. — Смятате ли да задълбаете повече, шериф Бърк?

Пряма е, помисли си той. Беше подходил директно и тя му бе отвърнала със същото.