Читать «Далеч на север» онлайн - страница 254

— Глупости. Те го закриха. Не им се занимаваше и избраха лесния начин.

— Не е точно така — възрази Нейт. — Но независимо от всичко, ще действаме, както казах.

Не го интересуваха похвалите и славата. Искаше просто да довърши започнатото. Да разпръсне мрака. Да помогне за възмездието.

— Нашето задължение е да арестуваме заподозрения, без да застрашим безопасността на гражданите. След това Кобън ще го поеме.

— Както кажеш. Ще трябва да се задоволя да гледам как Ед пикае газ, когато му слагаш белезниците. Мръсник, да убие онова старо куче.

Ото погледна Мег и леко се изчерви.

— И останалите. Пат и Макс. Просто кучето беше последно.

— Няма нищо. — Мег се усмихна мрачно. — Важното е да си плати за всичко.

— Добре. — Ото се изкашля и се втренчи в плана на парада, закачен на дъската. — Когато тръгнат обратно към училището, няма да можем да го следим с поглед — изтъкна той.

— Ще се погрижа за това. Двама цивилни доброволци ще ни помогнат. — Нейт вдигна очи, когато Бинг и Джейкъб влязоха.

— Каза, че си имал работа за мен. — Бинг се почеса по корема. — Колко ще платиш?

Мег изчака, докато той раздаде радиостанциите и изпрати мъжете да заемат първоначалните си позиции.

— А къде е моето място във всичко това?

— С мен.

— Добре. — Извади ризата от панталоните си, за да скрие кобура с револвера.

— Може да те питат няма ли да правиш планираните демонстрации със самолета.

— Ще кажа, че имам проблеми с двигателя — отвърна тя, докато се насочваха към вратата. — Много жалко.

Шумната и пъстро облечена тълпа аплодираше, наоколо се смесваха миризмите на печено месо и карамелизирана захар. Деца тичаха около украсеното майско дърво пред кметството. Нейт видя, че вратите на „Хижата“ са отворени и Чарлийн чевръсто обслужваше онези, които искаха да хапнат нещо по-питателно от онова, което се продаваше по сергиите.

Страничните улици бяха затворени за превозни средства. Млада двойка седеше на една от преградите и се целуваше ентусиазирано, а група техни приятели риташе топка на уличката зад тях. От противоположния ъгъл телевизионен екип от Анкъридж снимаше тълпата.

Туристи снимаха с видеокамери или обикаляха сергиите, където се продаваха произведения на местни приложници. Кожени торбички, украсени с мъниста, ботуши от еленова кожа, ръчно плетени кошници се трупаха по сгъваеми маси или греди, поставени върху дървени магарета.

Макар че беше топло и слънчево, шапките и шаловете от вълна на арктически мускусен бик се продаваха бързо.

В „Италианското“ предлагаха пица на парче. Магазинът „На ъгъла“ правеше голяма отстъпка на фотоапарати за еднократна употреба и репеленти. Въртяща се поставка с картички беше изнесена пред вратата. Продаваха се по три за два долара.

— Един предприемчив малък град — отбеляза Мег, докато караха по улицата.

— Така си е.

— А след днешния ден ще бъде и по-безопасен. Благодарение на теб. Ото беше прав. Благодарение на теб, шерифе.

— Дреболия, госпожо.

Тя погали ръката му.

— Казваш го като Гари Купър, но по погледа приличаш повече на Мръсния Хари.

— Само недей да… Доверявам ти се.