Читать «Далеч на север» онлайн - страница 253

— Къде са Ото и Питър? — попита той Пийч.

— Навън, сред хората, където би трябвало да бъда и аз. — В очите й се прокрадва раздразнение, докато приглаждаше бухналата си пола с цвят на нарциси върху пълните си бедра.

— Повикай ги тук.

— Нейт, над сто души вече са се събрали в училището. Трябва да…

— Повикай ги тук! — отсече шерифът и продължи към кабинета си, подкрепяйки Мег. — Искам да останеш тук — каза й.

— Не. Глупаво е да го очакваш и е обидно.

— Той е способен на всичко.

— Аз също. Дай ми пистолет.

— Мег, той вече е убил трима души. Ще направи всичко, за да се измъкне.

— Не можеш вечно да ме предпазваш.

— Аз не…

— Точно това правиш. Това е първата ти реакция, надмогни я. Не се оплаквам, когато носиш проблемите от работата си у дома, нито когато се намесваш в живота ми. Не те карам да бъдеш онова, което не си. Не го прави с мен. Дай ми пистолет — обещавам ти, че няма да го използвам, ако не се наложи. Не желая да го убивам. Искам да гние в затвора. Колкото се може по-дълго.

— Настоявам да разбера какво става. — С юмруци на кръста Пийч запълваше рамката на вратата. — Повиках момчетата и в момента никой не се грижи за реда навън. Група гимназисти вече е издигнала боядисан сутиен на пилона, един от конете ритнал турист, който сигурно ще ни съди, а малоумните братя Маки са си донесли буренце бира и вече са пияни като талпи.

Гневът я караше да изстрелва думите като картечница.

— Откраднали са и кутия с балони и точно в този момент маршируват нагоре-надолу по улицата като идиоти. Има журналисти, Нейт, а това не е начинът, по който бихме искали да ни представят медиите.

— Къде е Ед Улкът?

— С Хоп са в училището. Ще участват в процесията. Какво става?

— Обади се на сержант Кобън в Анкъридж. Кажи му, че ще арестувам виновника за убийството на Патрик Галоуей.

— Не искам да го подплаша — каза Нейт на заместниците си. — Трябва да избегнем насилието или паниката сред тълпата. Най-важна е безопасността на гражданите ни.

— Тримата би трябвало да успеем да го задържим без проблеми.

— Може би — съгласи се Нейт. — Но не искам да рискувам живота на цивилни граждани. Той няма да ни избяга. Засега няма основания да се опита. Докато трае парадът, поне един от нас трябва да не го изпуска от поглед.

Обърна се към дъската.

— Пийч е написала програмата на парада. Улкът ще се появи след оркестъра на гимназията. Мястото му е отбелязано с номер 6 на плана. От училището ще се насочат към центъра на града и ще дефилират по булевард „Лунатик“. Ще спрат на Бъфало Инлет после ще заобиколят, за да се върнат при училището. Тогава там няма да има много хора и ще можем да го задържим тихомълком и с минимален риск за околните.

— Един от нас може да стои в училището — намеси се Питър. — Да разпръсне гражданите, след като процесията потегли.

— Точно това искам да направиш. Ще го арестуваме, когато се върне. Ще го доведем тук и ще се обадим на Кобън, че заподозреният е задържан.

— И просто ще го предадеш на щатската полиция? — попита Ото. — След като ти свърши цялата работа?

— Случаят е на Кобън.