Читать «Споделен сън» онлайн - страница 84

— Да чух го.

— Точно преди да си тръгнем миналото лято с Даяна, аз разговарях с Еди. Каза ми, че се е захванал с нещо голямо, което може да се окаже големият му удар. Същата нощ, когато пукнах гума, и Хари едва не ми проби главата.

— Татко — тихо рече Брандън, — нали Еди ни каза, че тази нощ корветът може да се появи на „Ривър Роуд“? Вместо тайнствената кола, срещнахме стария кадилак на Хари. Мислиш, че приятелчето ти те е подредило и двата пъти?

Колби изруга.

— Даяна. Ако нещо се случи с нас, тя няма да се успокои, докато не обърне целия град. Ще отиде направо при Джил Торп и той ще й помогне да намери отговори на всички въпроси. Хари сигурно е знаел това. Не може да остави и нея жива.

Очите на Брандън се разшириха.

— Тя е сама в къщата.

— А Еди е някъде наоколо. — Колби отвори задната врата на кадилака и се опита да постави Хари в седнало положение. Хари премигна унесено.

— Какво ще правиш, татко?

Колби не отговори. Той разтърси Хари. Онзи разшири очи като видя студеното изражение по лицето на Колби.

— Хари, кажи ми какъв е планът. Какво ще направи Еди на Даяна?

— Нищо няма да ти кажа, Савагар. Нали си умен, сам се сети.

Брандън се наведе в колата.

— Искаш ли гаечния ключ, татко?

Колби протегна навън ръка, без да каже нищо. Брандън мушна ключа в ръката му.

Хари остана с отворени уста, докато местеше поглед ту към единия, ту към другия мъж.

— Ти си луд, Савагар. И двамата сте луди. Не можете да го направите. Вие сте луди.

— Може би се дължи на това, че пиша твърде много романи на ужасите. Имаш ли намерение да спориш с луд Хари?

Хари не прие предизвикателството. Затвори очи и облегна глава назад.

— Водопада „Окованата жена“. За нея е предвидена злополука. Като бащата на Еди. Но всичко е свършило вече, Савагар. Легендата на Ривър Роуд най-после загуби надпреварата. Ние с Еди ще се смеем последни.

Колби затвори вратата и се затича към буика. Брандън го последва по петите.

Даяна се хвана за корема и се наведе напред, когато усети следващата контракция. Тя дишаше, докато траеше контракцията, и се опитваше да си спомни всички инструкции, които Колби й беше обяснил. Когато неразположените й премина, тя продължи да се движи. От два часа крачеше насам-натам из всекидневната.

Спектър отново изскимтя. Неспокойствието й го караше да е нащрек, но той не откриваше враг.

— Всичко е наред — измърмори тя на кучето, опитвайки се да успокои и себе си. — Имам време. Може би много часове. Това е първият етап на раждането. Жените остават у дома и през това време чистят сребърните съдове. Дори няма нужда да се обаждам в болницата. — Което беше все едно, защото в къщата нямаше телефон.

Тя дори не можеше да шофира до болницата, помисли си отчаяно. Колби и Брандън бяха взели колата.

— Не беше предвидено да се случи така — каза тя на Спектър. — Трябваше да съм у дома в Портланд, да опаковам багажа си и да се настанявам в модерна болница. Колби трябваше да е тук и да брои контракциите и да ми дава наставления за дишането. Каза, че ще е с мен, когато настъпи моментът. Обеща да е тук.

Спектър мълчаливо крачеше до нея.