Читать «Споделен сън» онлайн - страница 83

— Няма да имам кошмари, кучи сине. Ако пък имам, просто ще си мисля за парите. Те ще провокират сладки сънища. А сега млъкни и легни на земята. Ще завържа ръцете ти отзад.

Трясъкът от счупено стъкло наруши напрежението. Хари се снижи, извика нещо неясно и се извърна към шума.

Колби се нахвърли върху му, когато Брандън бързо падна на земята от другата страна на кадилака, и стовари дланта си върху врата му. Огромният мъж залитна и падна на колене. Колби замахна втори път и Хари се строполи на земята. Револверът падна от ръцете му.

Брандън се появи откъм задната част на колата. Държеше гаечния ключ вдигнат, готов да действа.

— Мисля, че няма да ни трябва — рече Колби и почеса ръката, която го болеше. — Но го дръж наблизо, докато намеря нещо да завържа ръцете му. — Накрая извади от кадилака въжето, което без съмнение Хари имаше намерение да използва за него.

Пет минути по-късно Колби се изправи и се загледа в Хари, който лежеше на земята в полусъзнание и наподобяваше купчина.

— А сега какво? — попита Брандън.

Той гледаше баща си втренчено, а гласът му все още беше напрегнат от адреналина, който Колби беше сигурен, все още пълзеше във вените му. Колби усети гордост от хладнокръвието на сина си в тази опасна ситуация.

— Ще се свържем с Джил. Той ще поеме случая оттук нататък.

— Да го сложим ли в кадилака? — притеснено попита Брандън.

— Няма защо да се главоболим.

— Навън наистина е студено, татко. Ако го оставим на земята, може да умре.

Колби изсумтя и посегна да хване Хари за глезена.

— Прав си. Няма защо да си създаваме усложнения. Хвани го за раменете.

Те дълго влачеха Хари, но най-после успяха да го натикат на задната седалка на кадилака. Жертвата им простена, но не дойде в пълно съзнание.

Колби отвори предната врата и изключи светлините. Ръката му застина за миг, когато в съзнанието му се появи познат спомен. Той се загледа през предното стъкло, изучавайки многоцветното сияние на светлините, чиито лъчи пронизваха нощта.

— Какво те притеснява, татко, предното стъкло ли?

— Не — отнесено отвърна Колби, опитвайки се да улови неясното усещане, че греши. — Дължа на Хари едно счупено предно стъкло. Какво залагаш, че ако тя оживее, баба ти ще ме накара да платя за него?

— Само това ми дойде на ум, за да го разсея.

— Получи се. Както казах, Брандън, този път ти беше моят директен удар.

— Ама ти така го уплаши за кръвта и труповете. Дори аз се почувствах някак неловко. Подейства му. Чудя се дали изобщо щеше да дръпне спусъка. Ако беше продължил да говориш още…

— Брандън, замълчи за минута. Опитвам се да мисля.

В продължение, на тридесет секунди те мълчаха, но Брандън не можа да устои и попита:

— За какво?

— Ти чу ли разговора? — Колби се изправи и погледна сина си.

— Да, мисля, че да. Защо?

— Спомена, че казал на Еди миналото лято, че нещата ще се променят.

Брандън кимна.