Читать «Споделен сън» онлайн - страница 59

Той за миг застина и продължи да приготвя горещия шоколад. Посегна към млякото.

— Не се тревожи. Не си ме смутила. Ти беше — коя е старомодната дума за това — превъзбудена. Както казах бременните са по-чувствителни. Спомняш ли си последната книга, която взех от библиотеката? В нея се описва, че настроението лесно се променя в началните месеци на бременността.

— Смяташ, че точно това ми се случи днес ли? Настроението ми се смени и станах прекалено емоционална?

Звучеше така, сякаш щеше отново да се ядоса. Колби се опита да я успокои.

— Напоследък преживяваш много неща.

— Не толкова, че напълно да си изгубя ума — троснато отвърна тя. — Освен това, още преди седмици знаех, че съм влюбена в теб. Защо, по дяволите, мислиш, че легнах с теб първия път и всички останали пъти след това, включително и през нощта в пещерата?

Колби спря да разбърква горещото мляко.

— Даяна, ти не спомена нищо за любов тогава.

— Разбира се, че не споменах. И днес не бих го споменала, ако се владеех. Колби, ненавиждам това състояние да не мога да се владея. Не знаеш колко ми е трудно да приема, че животът ми се изплъзва и аз не мога да направя нищо.

Колби се извърна, долавяйки несигурност в собствените си чувства. Даяна се взираше през прозореца в светлините на града, подпряла брадичка с ръка. Тя лениво галеше Спектър с другата си ръка. Кестенявите й коси падаха върху раменете й, а босите й нозе й придаваха нежна уязвимост. Той си помисли, че тази вечер тя прилича на самотна малка амазонка. Чудеше се дали Даяна има представа докъде може да стигне той, за да я защити.

— Даяна, няма нужда да казваш на себе си, че си влюбена.

— Защо? Ние сме женени. — Тя извърна глава и потърси лицето му с очи. — И ще останем женени, нали? Поне през обозримото бъдеще?

— Дяволски права си, че ще останем женени. — Той сам долови дрезгавата решимост в гласа си.

— Тогава какво лошо има да казвам, че те обичам?

— Лошото е, че можеш да заблудиш, както себе си, така и мен.

Очите й се разшириха.

— Ти не ми вярваш, нали?

Той прокара ръка през косата си.

— Даяна, чуй ме. Напоследък преживяваш прекалено много стрес. Обясних ти, че на този етап от бременността ти ще изпиташ много различни емоции. Това е нормално. Ти нямаш вина. Просто не искам да казваш неща, за които после ще съжаляваш.

— Млякото загаря.

— И двамата сме възрастни хора — продължи той сериозно. — Няма защо да си подхранваме емоциите с романтиката, която тийнейджърите търсят, за да оправдаят правенето на секс. Имаме си всичко, което ни е необходимо за един стабилен брак. Няма смисъл да си измисляме фантазии, за да идеализираме физическото си привличане.

— По-добре направи нещо с това мляко. Загаря.

— Какво? — Той я погледна втренчено с особено глупаво изражение.

— Казах, че млякото загаря. — Тя се изправи. — Няма значение. Не искам горещ шоколад. Ще си лягам. Успех с книгата.

Тя се прозя и излезе от кухнята. Спектър я последва.

Колби се обърна и едва тогава усети миризмата на загоряло мляко.

— По дяволите. — Той пусна съскащата тенджера в мивката и се загледа гневно в черната маса загоряло мляко. Усети непреодолимо желание да удари стената с юмрук.